Page 125 - zapadni_pokrainini
P. 125

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)



           във външната политика - Т. Попович, обвинявайки го за инициатор на

           влошените югославско-български отношения. Това обаче не пречи на
           същия вестник да заяви, че към Стамболийски и българския народ трябва
           да се подхожда внимателно и с недоверие, защото „той [Стамболийски,

           б.м.В.В.] винаги поставя някакви условия".353 354Неприязънта на част от
           югославския политически елит спрямо България си остава. Н. Пашич и
           кръгът около него продължават да гледат на източната си съседка като
           на държава, върху която справедливо са наложени санкции. София пос­
           реща с мълчание тези обвинения. Курсът към нормализиране на отно­
           шенията с Югославия продължава да се следва, като в името на това бъл­
           гарското правителство не отговаря на отправените му нападки, колкото и
           лишени от основание да са те.         354

                                                      ♦ ♦ *


                  Напрежение в българо-югославските отношения внася появилият
           се в резултат от анексията на Западните покрайнини поток от бежанци.
           Напускайки родните си места и пристигайки в България, придвижването
           на тези значителни маси от население създава нови затруднения пред
           българското правителство. В края на 1920 г. броят на пристигащите в Бъл­
           гария бежанци се увеличава. В бежанското движение на населението от
           Западните покрайнини се различават няколко етапа. Разграничителна
           линия между тях става датата 6 ноември 1920 г.355 В тази условно изгра­
           дена периодизация има известни различия. Бежанският процес сред
           българите от Западните покрайнини започва още през лятото - есента на
           1919 г., когато се получават първите известия за откъсване на региона от
           България. В първите месеци той не е толкова ясно изразен. Населението
           питае, макар и малка, но все пак обозрима надежда, че родните им мес­
           та ще останат в пределите на българската държава. Ето защо, в по-




           353  ТоЙОГОУ1С, О. Цит. съч., с. 101.
           354  Повод за поредицата остри нападки спрямо България, отправени в югославската пре­
              са, стават изявленията направени от Стамболийски пред представители на западните
              вестници, че Югославия е виновна за тежкото положение на България. На пресконфе­
              ренция в Прага българският премиер отхвърля отправените му обвинения и за пореден
              път подчертава, че българската държава лоялно изпълнява мирния договор. // Коларж,
              Й. Чехословашко-българските отношения през 1919-1923 г. // Ипр., кн.5, с. 37, 1984.
           355  Методи Петров разделя бежанския процес на българите от Западните покрайнини на
              три етапа: първи - след като се разчува вестта за присъединяването на нови български
              територии към Югославия; втори - след окончателното решение за откъсването на по­
              сочените територии, т. е. след 27 ноември 1919 г.; трети - след анексията на западни­
              те български краища от Югославия, извършена на 6 ноември 1920 г., който в различна
              степен продължава до 40 -те години. // Петров, М. Цит. съч., с. 55.

                                                                                                   121
   120   121   122   123   124   125   126   127   128   129   130