Page 125 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

във външната политика - Т. Попович, обвинявайки го за инициатор на

влошените югославско-български отношения. Това обаче не пречи на
същия вестник да заяви, че към Стамболийски и българския народ трябва
да се подхожда внимателно и с недоверие, защото „той [Стамболийски,

б.м.В.В.] винаги поставя някакви условия".353 354Неприязънта на част от
югославския политически елит спрямо България си остава. Н. Пашич и
кръгът около него продължават да гледат на източната си съседка като
на държава, върху която справедливо са наложени санкции. София пос­
реща с мълчание тези обвинения. Курсът към нормализиране на отно­
шенията с Югославия продължава да се следва, като в името на това бъл­
гарското правителство не отговаря на отправените му нападки, колкото и
лишени от основание да са те. 354

♦ ♦ *

Напрежение в българо-югославските отношения внася появилият
се в резултат от анексията на Западните покрайнини поток от бежанци.
Напускайки родните си места и пристигайки в България, придвижването
на тези значителни маси от население създава нови затруднения пред
българското правителство. В края на 1920 г. броят на пристигащите в Бъл­
гария бежанци се увеличава. В бежанското движение на населението от
Западните покрайнини се различават няколко етапа. Разграничителна
линия между тях става датата 6 ноември 1920 г.355 В тази условно изгра­
дена периодизация има известни различия. Бежанският процес сред
българите от Западните покрайнини започва още през лятото - есента на
1919 г., когато се получават първите известия за откъсване на региона от
България. В първите месеци той не е толкова ясно изразен. Населението
питае, макар и малка, но все пак обозрима надежда, че родните им мес­
та ще останат в пределите на българската държава. Ето защо, в по-

353 ТоЙОГОУ1С, О. Цит. съч., с. 101.
354 Повод за поредицата остри нападки спрямо България, отправени в югославската пре­
са, стават изявленията направени от Стамболийски пред представители на западните
вестници, че Югославия е виновна за тежкото положение на България. На пресконфе­
ренция в Прага българският премиер отхвърля отправените му обвинения и за пореден
път подчертава, че българската държава лоялно изпълнява мирния договор. // Коларж,
Й. Чехословашко-българските отношения през 1919-1923 г. // Ипр., кн.5, с. 37, 1984.
355 Методи Петров разделя бежанския процес на българите от Западните покрайнини на
три етапа: първи - след като се разчува вестта за присъединяването на нови български
територии към Югославия; втори - след окончателното решение за откъсването на по­
сочените територии, т. е. след 27 ноември 1919 г.; трети - след анексията на западни­
те български краища от Югославия, извършена на 6 ноември 1920 г., който в различна
степен продължава до 40 -те години. // Петров, М. Цит. съч., с. 55.

121