Page 124 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

ници са репатрирани в България, на практика се оказва, че все още в зат­
вора на Ниш са задържани 7 офицери и 8 войници. Всичко това се съоб­
щава в нота № 468, подадена от пълномощния министър в Лондон Д.
Станчов до британския първи дипломат лорд Кързън. Немаловажен е и
спорът между двете държави, започнал след обявяване кандидатурата
на България за редовен член на ОН. Решение за тази си крачка българс­
кото правителство взема още на 4 август 1920 г. Мотивите са повече от
ясни: преодоляване външнополитическата изолация на България; осигу­
ряване териториалната цялост на страната от посегателствата на съсед­
ните държави; действия пред този международен форум за евентуална
ревизия на мирния договор.350 От съществено значение е фактът, че в
чл.19 от устава на ОН се допуска евентуална ревизия на мирните догово­
ри. А това би се явило като силен коз в ръцете на българското правителс­
тво при поставяне на въпроса за разглеждане.351 Ръководено от желани­
ето си за нормализиране на добросъседските отношения, българското
правителство прави нови крачки в тази насока. Без да се дочака решени­
ето на репарационната комисия, чрез френската мисия в София в Белг­
рад се предава намерението на София всички намиращи се в страната жп
материали, за които Югославия претендира, да й бъдат незабавно изпра­
тени. На 23 декември 1920 г. със специална нота Белград е информиран
за българското решение с призив за ответна реакция към възстановяване
на жп трафика, временно прекъснат от югославските власти на 15 декем­
ври. На 1 януари 1921 г. белградското правителство възстановява жп съ­
общенията между двете страни.352 Междувременно известни югославски
политици се изказват за промяна във водената до момента спрямо Бъл­
гария политика. Някои от най-влиятелните белградски вестници - „Прав­
да", „Трговински гласник", както и загребския „Обзор", призовават за
смекчаване на отношението към българската държава. В редакционни
статии в. „Правда" открито отправя нападки срещу помощника на Пашич

350 ЦДА, ф.284 к, ОП. 1, а.е. 4311, л. 1.
351 Срещу българското членство в ОН най-много се противопоставят Югославия и Румъ­
ния. Югославският представител Сполайкович изтъква като основен мотив за своя от­
рицателен вот неизпълнените от страна на България военни клаузи на Ньойския дого­
вор, отнасящи се за разоръжаването на българската армия. Това се оборва от итали­
анския представител в Междусъюзническата военна комисия ген. Мариети, който за­
явява, че в сравнение с всички останали неприятелски държави българската най-
ревностно изпълнява своите задължения. На 1Б.XII. 1920 г. при проведеното гласуване
България е приета за член на ОН с 35 гласа - за от общо 37 гласували ( 2-ма делегати -
на Австралия и Франция, се въздържат). // Топалов, Вл. Приемането на България в
Обществото на народите. // ИИИ, Т. XXIV, с. 80-120. -С.,1983.
352 Мичева, 3. Проблемът за западната граница на България..., с. 275.
120