Page 136 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

родната организация. Не само в Белград, но и в останалите балкански
страни вестта внася очебиен смут. Успокоение настъпва едва тогава, ко-
гато от София посланик Ракич докладва, че английският посланик в бъл­
гарската столица категорично е заявил на българското правителство, че
разглеждане на този въпрос не се предвижда. Въпреки това, между пра­
вителствата на Белград, Букурещ и Атина започва серия от консултации.
Представителите на трите страни излизат с общо становище, че основна
пречка за постигане на разбирателство между балканските страни е под­
крепата, която България оказва на дейците на ВМРО. Към това се приба­
вят и обвиненията в организиране и подпомагане преминаването на чети
от България на територията на нейните съседи. На 11 април 1921 г., по
инициатива на Пашич, до София се изпраща колективна нота, подписана
от правителствата на Югославия, Румъния и Гърция. С нея се изразява
протест срещу действията на „българските комити", които тероризирали
територията на трите държави. В бърз отговор българското правителство
излиза с опровержение на изнесените в нотата данни и предлага между­
народна анкета, която да докаже неоснователността на отправените об­
винения. Получавайки очаквания отказ, със същата молба българското
правителство се обръща официално към западните съглашенски сили.381
Вместо да затихне, напрежението на Балканите все повече се засилва. В
трите държави, подписали колективната нота, започва да се обсъжда
предложението за окупация на пограничните с България райони, като по
този начин принудят българското правителство „да се вслуша в техните
съвети". В изпълнение на получените от София инструкции в Белград К.
Тодоров посещава премиера Пашич и английския посланик Йънг. В про­
ведените разговори той набляга най-вече на факта, че искането за нова
окупация е насочено срещу България и нейната миролюбива външна по­
литика. Обсъжданата от трите балкански държави идея той оприличава с
извършеното от Белград през ноември 1920 г., което всички западни и
балкански държави са приели за свършен факт. Пред Йънг, а малко по-
късно и в среща с френския външен министър Бриан, българският дип­
ломат дава уверенията на своето правителство, че България върви по нов
път и не представлява опасност за своите съседи.382

След кратко затишие, поредната криза в българо-югославските от­
ношения се предизвиква както от промяната във вътрешното положение

381 Тос1огоу1С, □. Цит. съч., с. 103-104.; Победа, бр. 142 от 26.VII.1922.
382 ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 1808, л. 22-25. - първият обстоен рапорт на българския пълно­
мощен министър в Белград К. Тодоров до МВнРИ, 21.IX.1921 г.; Тос1огоу1С, О. Цит. съч.,
с. 105-107.

132