Page 135 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

рия и Югославия, са вече подписани от всички членове на комисията, в
това число от българския и югославския.379 Въпреки надеждите на бъл­
гарското правителство и изявленията на полк. Ордиони заключителното
становище на международната разграничителна комисия на практика
обслужва югославските интереси. Независимо от факта, че всички коми­
сари веднага след акта на окупация порицават Белград и настояват той
да се откаже от по-нататъшни действия в тази насока, с приетите реше­
ния се признава извършеното от Югославия. За това говори и трасето,
определено от комисията за прокарване на новата гранична линия. Ре­
дица български селища остават в югославски ръце. Нанесените поправки

в полза на българската страна са нищожни. Анексираните западни бъл­
гарски краища остават в югославски ръце.

По същество разграничителната комисия продължава дейността си
до средата на 1922 г. В последните месеци от своята дейност членовете й
се занимават предимно с изготвяне на последните документи, карти и
протоколи, определящи българо-югославската граница. Единствената по-
съществена промяна в нея е, че от началото на 1922 г. полк. Кисьов е за­
местен от полк. Мархолев. С нота № 315, подписана от българския и
югославския комисар, се заявява, че съгласно решението на Посланичес-
ката конференция от 24 май 1922 г. разграничителните работи могат да
се смятат за окончателно завършени. Това от своя страна предполага и
разпускане на комисията. В следващите месеци тя остава да работи само
в случаите, когато се изисква някакво квалифицирано мнение.380

* * *

И през 1921 г. приоритет във външнополитическата дейност на Со­
фия си остава постигането на разбирателство с всички балкански страни
и най-вече с Югославия. Това се поставя в основата на започнатия от
Стамболийски процес за мирна ревизия на Ньойския мирен договор. Ка­
то първа крачка в тази посока българското правителство не пропуска слу­
чай да настоява за пълно изпълнение на чл. 48 от договора. От своя стра­
на, в Белград не спират с изказванията срещу българската външна поли­
тика. В повод за конфликт между двете съседни държави се превръща
намерението на България да привлече ОН за арбитър в българо-
югославския граничен спор. Това се предвиждало да стане по време на
предстоящото през пролетта на 1921 г. в Лондон заседание на междуна­

ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 1809, л. 3-4.
ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 1809, л. 193-195.

131