Page 137 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

в Югославия383, така и от изменилата се своевременно международна
обстановка. На 15 април 1921 г. легационният секретар в българското по­
солство в Белград - К. Людсканов-Цанков, информира българското пра­
вителство, че срещу България могат да се очакват евентуални санкции,

чийто инициатор ще бъде Югославия. Тази постъпка се диктувала от вът­
решната нестабилност в югославската държава.384 Българският дипломат

сравнява съществуващото към момента в югославската столица положе­
ние с това от края на предходната 1920 г., когато белградското правител­
ство, за да тушира вътрешните си проблеми, извършва окупацията на
Царибродско и Босилеградско. Напрежението в Белград се внася от неб­
лагоприятния за Югославия развой в международната обстановка. Ето
защо през лятото на 1921 г. белградското правителство полага големи
усилия, за да представи пред външния свят българската държава за не-
изпълнител на клаузите от Ньойския договор. Антибългареката кампания
се води предимно от страниците на пресата. В броя си от 7 май в. "Епоха"
със застрашителен тон отбелязва, че единственият начин България да из­
бегне окупацията на териториите си е да плати веднага всичкия си дълг
към нея.385 За изненада на югославското правителство и лично на Пашич,
в този момент двете водещи европейски сили - Великобритания и Фран­
ция, заемат неочаквана позиция. Британският външен министър лорд
Кързън се изказва категорично против всякакви прибързани от страна на
Белград действия, без за това да се даде съгласието на великите сили.
Неочаквано в дипломатическите среди се разнася слухът за изявление на
френския пълномощен министър в София Ж. Пико, направено в Пловдив.
В него той съобщава, че в най-скоро време Франция възнамерявала да
вземе България под свое покровителство.386 Макар и отнасящи се със
скептицизъм към този слух, в Белград започва преразглеждане на ситуа­
цията на полуострова и вземане на съответните мерки. Част от опозици­
онните партии призовават за промяна на политиката спрямо България. В
международен план още едно обстоятелство принуждава Белград да
преразгледа отношението си спрямо България. Става въпрос за активи­
зирането на българо-турските отношения през лятото на 1921 г. В нача­
лото на годината за управляващ българското консулство в Истанбул е
назначен Тодор К. Павлов - бивш депутат от Македония в Отоманския
парламент след младотурската революция от 1908 г. На 27 февруари Ве­
ликото народно събрание на Турция изпраща в София Джевад Ааб бей

По това време Белград е в поредната правителствена криза.
НБКМ-БИА, ф.356, а.е. 12, л. 39.
Тос1огоу1с, О. Цит. съч., с. 108.
Тос1огоу1с, □. Цит. съч., с. 109-111.

133