Page 138 - zapadni_pokrainini
P. 138

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                  (Гюрер), доверен човек на Кемал Ататюрк. В това време лично Ататюрк
                  не крие стремежите си за едно по-добро българо-турско сътрудничество.
                  През втората половина на май в Анкара пристига тайна българска мисия,
                  чиято цел е да се установят по-тесни връзки с турския парламент. Начело
                  на нея е довереният на Стамболийски човек Ал. Грозков. Оповестено по-
                  късно, това посещение внася силен смут сред балканските държави.387
                  Така в началото на лятото на 1921 г. в българо-югославските отношения
                  настъпва нов етап на развитие. За да постигне смекчаване на острите
                  критики срещу България от София предприемат някои не толкова попу­
                  лярни мерки. В пресата излизат съобщения, че българското правителство
                  възнамерява да промени позицията си спрямо окупираните от Белград
                  български територии. Към непрекъснато прииждащите от Западните
                  покрайнини бежанци се предприемат ограничителни мерки. В статия,
                  публикувана на страниците на в. „Земеделско знаме", Стамболийски от­
                  крито заявява, че властите са оторизирани да предприемат безкомпро­
                  мисни мерки срещу всеки бежанец опитващ се да дискредитира по няка­
                  къв начин балканската политика на ръководеното от него правителство.
                  В заключение към тях се изказва препоръката: „Да се примирят оконча­
                  телно със своето положение. Нека поискат по легален и законен начин
                  възвръщането си по родните места и да се простят с оръжието".388 Това
                  доста емоционално становище на Стамболийски предизвиква буря от
                  недоволство. Опозицията не спира с критиките си, обвинявайки прави­
                  телството в предателство. Но въпреки това властите привеждат в изпъл­
                  нение инструкциите на кабинета. Макар и пресилени, правителствените
                  действия са плод на стеклите се обстоятелства. Направен е опит за отпор
                  на неспиращите от страна на Белград обвинения в организиране и толе-
                  риране от страна на София на т.нар. четническо движение, още повече,
                  че към югославските нападки се солидаризират и останалите балкански
                  страни - Румъния и Гърция. Всичко това нанася тежък удар върху изграж­
                  дането на нов български облик пред международната общественост.
                  Същевременно самото бежанско движение създава пред българското
                  правителство непреодолими икономически трудности, което го принуж­
                  дава да ограничи бежанската вълна.








                  387 Великов, Ст. Правителството на БЗНС и балканското сътрудничество. // Сб. Ал. Стам­
                      болийски. Живот. Дело. Завети, с. 390 и сл. -С., 1980.; Българо-турските отношения в
                      годините след Първата световна война са подробно изследвани и от Алтьнов, И. Из­
                      точният въпрос и нова Турция с особен поглед към интересите на България. -С., 1926.
                  388 Земеделско знаме, бр. 33, 21.У.1921.

                  134
   133   134   135   136   137   138   139   140   141   142   143