Page 138 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

(Гюрер), доверен човек на Кемал Ататюрк. В това време лично Ататюрк
не крие стремежите си за едно по-добро българо-турско сътрудничество.
През втората половина на май в Анкара пристига тайна българска мисия,
чиято цел е да се установят по-тесни връзки с турския парламент. Начело
на нея е довереният на Стамболийски човек Ал. Грозков. Оповестено по-
късно, това посещение внася силен смут сред балканските държави.387
Така в началото на лятото на 1921 г. в българо-югославските отношения
настъпва нов етап на развитие. За да постигне смекчаване на острите
критики срещу България от София предприемат някои не толкова попу­
лярни мерки. В пресата излизат съобщения, че българското правителство
възнамерява да промени позицията си спрямо окупираните от Белград
български територии. Към непрекъснато прииждащите от Западните
покрайнини бежанци се предприемат ограничителни мерки. В статия,
публикувана на страниците на в. „Земеделско знаме", Стамболийски от­
крито заявява, че властите са оторизирани да предприемат безкомпро­
мисни мерки срещу всеки бежанец опитващ се да дискредитира по няка­
къв начин балканската политика на ръководеното от него правителство.
В заключение към тях се изказва препоръката: „Да се примирят оконча­
телно със своето положение. Нека поискат по легален и законен начин
възвръщането си по родните места и да се простят с оръжието".388 Това
доста емоционално становище на Стамболийски предизвиква буря от
недоволство. Опозицията не спира с критиките си, обвинявайки прави­
телството в предателство. Но въпреки това властите привеждат в изпъл­
нение инструкциите на кабинета. Макар и пресилени, правителствените
действия са плод на стеклите се обстоятелства. Направен е опит за отпор
на неспиращите от страна на Белград обвинения в организиране и толе-
риране от страна на София на т.нар. четническо движение, още повече,
че към югославските нападки се солидаризират и останалите балкански
страни - Румъния и Гърция. Всичко това нанася тежък удар върху изграж­
дането на нов български облик пред международната общественост.
Същевременно самото бежанско движение създава пред българското
правителство непреодолими икономически трудности, което го принуж­
дава да ограничи бежанската вълна.

387 Великов, Ст. Правителството на БЗНС и балканското сътрудничество. // Сб. Ал. Стам­
болийски. Живот. Дело. Завети, с. 390 и сл. -С., 1980.; Българо-турските отношения в
годините след Първата световна война са подробно изследвани и от Алтьнов, И. Из­
точният въпрос и нова Турция с особен поглед към интересите на България. -С., 1926.
388 Земеделско знаме, бр. 33, 21.У.1921.

134