Page 139 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

През май 1921 г., за първи път в следвоенната история на двете
страни, български министър посещава Белград. Като част от обиколката
си из европейските столици министърът на вътрешните работи Алексан­
дър Димитров осъществява кратка визита в Белград. На 30 май той е
приет от югославския премиер и министър на външните работи Н. Па-

шич. По-голямата част от разговора засяга граничните въпроси, а в кон­
текста им се набляга и за спора по преминаването на чети в териториите

на двете държави. От българска страна се дават уверения, че политиката
водена от цар Фердинанд I и предишните български правителства вече е
в миналото. Новият кабинет се е заел и води непримирима борба с чет-
ническото движение. За целта от държавния бюджет са отпуснати около
40 млн. лв., предназначени за ликвидиране на комитаджиите и ако досе­
га няма успех в това начинание, то е защото причините за това явление
се коренят и в двете страни, а комити има и в югославска територия. 389
Посрещайки тези изявления, Пашич не се ангажира с никакви конкретни
обещания. В духа на водения и към момента високомерен тон спрямо
България той препоръчва на българските погранични власти да бъдат по-
бдителни при охраната на границата.*390 Ето защо самото посещение,

въпреки че е обявено за протекло в „приятелска атмосфера"391, може да
се окачестви като доста хладно. Неприязънта, която Югославия демонст­
рира към България става все по-явна. И въпреки че официално Белград
също говори за „ново отношение към България", по същество се про­
дължава водената и до този момент политика. От страниците на белг­
радската преса антибългарската кампания продължава. Още в началото
на посещението на министър Димитров белградските ежедневници „По­
литика" и „Правда" отправят остри критики срещу него, набеждавайки го
в подкрепа на македонските дейци в България. Отбелязва се, че преди
визитата му в Белград, той е имал среща с лидера на ВМРО Ал. Протоге-
ров.392 По договореност между двамата, по границата с Югославия са се
съсредоточили около 1000 четници, готови всеки момент да преминат в
югославска територия.393 Като се има предвид, че в."Политика" е офици-
озът на Пашич, може да се предположи, че написаното отразява неговата
позиция спрямо България. А тя се характеризира отново с отправяне на

Земеделско знаме, бр. 36, 6.У1.1921.
Тос1огоу1с, О. Цит. съч., с. 112.
ЦДА,ф.176 к, оп. 4, а.е. 1112, л. 34. - Комюнике предназначено за разпространение
чрез БТА.
Протогеров, Александър (1867-1928) - един от лидерите на ВМРО. Достига до чин ге­
нерал в българската армия. По време на Първата световна война е директор на
ДСГОП. Член на ЦК на ВМРО. Убит от своите противници.
ЦДА, ф,176 к, оп. 4, а.е. 1112, л. 27.

135