Page 140 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

нападки срещу България и търсене на международна подкрепа, насоче­
на срещу всички външнополитически инициативи на българското прави­
телство. Верен на своята политика, Стамболийски загърбва отправените
по негов адрес упреци. Политиката му по националния въпрос продъл­
жава да носи характеристиката на постепенност в действията за постига­
не на желания ефект. По повод какво е необходимо за да настъпи траен
мир на Балканите, той заявява: „Потребно е съвсем малко нещо: 1. Да се
позволи на народите в спорните земи сами да определят своите съдби­
ни; 2. Да се зачитат напълно и под международен контрол правата на
малцинствата, вписани в разните договори за мир; 3. Да се даде излаз на
открито море на всеки балкански народ, но излаз сигурен и подхо­
дящ."394 Явно е, че българският министър-председател се опитва да из­
ползва промените в международната обстановка, за да извлече макси­
мална изгода от момента. По този начин се търси смекчаване и на отно­
шението на балканските страни спрямо България. Това се налага и от об­
стоятелството, че утвърденият от Народното събрание „Закон за трудова­
та повинност"395 предизвиква неодобрението на всички балкански дър­
жави. В Белград разглеждат този закон като самоволно отхвърляне на
клаузите на Ньойския договор за въоръжаването, тъй като на сформира­
ните трудови отряди се раздават униформи, а самите те са настанени в
сградите на казармите.396 Белград използва случая за да отправи до Со­
фия поредната нота, изпратена през юни 1921 г., в която югославското
правителство напомня, че България трябва да спазва мирния договор и
приведе войската си в съответствие с постановеното. Тази нота е послед­
вана от нова, изпратена на 6 септември, в която остро се поставя въпро­
сът за числеността на българската армия. Повод за това става отправено­
то от страна на земеделското правителството до съюзническата военно-
контролна комисия в София искане, в което се моли да се запази свика­
ната на принципа за отбиване на военното задължение войска. Същев­
ременно се настоява да се спре по-нататъшното разпускане на редовната
армия. Със случая Пашич запознава на 7 септември и Париж с протестно
писмо, с което обвинява България в опит за нарушаване на мирния дого­
вор. На 5 октомври 1921 г. до София е отправена поредната югославска

394 Земеделско знаме, бр. 50, 7.VII.1921.
395 Закон за трудовата повинност - приет по инициатива на земеделското правителство
през 1920 г. от XIX ОНС. По силата на него цялото работоспособно население е задъл­
жено да полага общественополезен труд. Заимстван по-късно в Германия, Чехослова­
кия, Австрия, Полша, Дания, Холандия и др. Прилага се и след падането на земеделс­
кото правителство от власт.
396 Коларж, Й. Цит. сън., с. 41.

136