Page 148 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

сторено на предстоящата в Лозана конференция.426 Накрая югославската
страна се съгласява с българското предложение за съставяне на двустранна
комисия, която да разгледа съществуващите между двете държави разли­
чия и да набележи мерки за тяхното преодоляване. Въпреки че постигнато­
то е съществен пробив на българската външна политика, то пасивите от
срещата, като че ли са далече повече. Тръгвайки за Белград, Стамболийски
не очаква много от своя белградски колега. Главната му цел е не толкова
разрешаването на наболелите двустранни проблеми, а да се спечели подк­
репата на Югославия за български излаз на Бяло море. Факт е, че до този
момент той получава множество уклончиви обещания, които почти винаги
остават без конкретни действия. Нинчич не поема сигурен ангажимент, а
завоалирано съобщава, че българското желание ще се обсъди от правител­
ството му.427 Събитията показват, че в Лозана югославската страна не про­
меня с нищо досегашната си политика спрямо България и българската
държава за пореден път бива излъгана и не получава обещаната подкрепа.
Досега не са известни източници, които със сигурност да потвърдят дали в
Белград Стамболийски е поел обещания към югославското правителство.
Повод за това дават съобщения в българската преса. Опозиционният печат
разпространява новината, че по време на дадената от българския премиер
пресконференция за белградски журналисти, той направил изявление, че
България се отказва от всякакви териториални претенции спрямо своята
западна съседка, най-вече по отношение на Македония.428 Както и че зая­
вил, че „протяга ръце към върбите да го избавят от македонците". В същото
време се оповестяват и условията, които Белград е поставил пред българс­
ката страна, непосредствено преди посещението. Те се отнасят до желани­
ето от границата да бъдат отстранени всички личности, които са срещу за­
топлянето в отношенията между двете страни. От своя страна в."Политика"
приветства готовността на Стамболийски да изпълни това искане. В отговор
българското правителство излиза с открито изявление, публикувано във в.
"Земеделско знаме", където се разяснява, че в изказванията си Стамбо­
лийски никога не е повдигал въпроса за Македония. Неговата мисъл е, че в
напрегнатата балканска обстановка този проблем трябва да се остави на
по-заден план. Най-належащо е между двете страни да се създадат прия­

426 Подобни обещания Нинчич дава на Стамболийски още през лятото на същата година,
когато на среща между двамата в Женева българският министър-председател полу­
чава уверенията, че България ще получи обещаното в чл. 48 на Ньойския договор. //
Тос1огоУ1С, □. Цит. съч., с. 182.
427 Политика, бр. 5226, 10.Х1.1922.
428 В тези слухове няма никаква истина. В действителност Стамболийски открито и неед­
нократно заявява, че за тежкото положение в Македония вина имат местните власти,
които не правят нищо, за да се подобри бита на живеещото там население.
144