Page 149 - zapadni_pokrainini
P. 149
Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)
телски отношения, които да спомогнат за възвръщането на пребиваващите
в България бежанци по родните им места.429 Като доказателство на негови
те изказвания се посочват и последвалите срещата събития. На връщане от
Лозана българският премиер спира на гара Белград. Там той има среща с
министър Нинчич, пред когото отново се говори за изграждане на приятел
ски взаимоотношения. Решава се в най-скоро време да се свика смесена
българо-югославска комисия, която да се произнесе по всички спорни въп
роси.430 В действителност Стамболийски има известно право, като не се ан
гажира с никакви по-съществени обещания пред Белград. Проследяването
и внимателното разглеждане на политическата ситуация показват, че отп
равените към него обвинения в недостатъчно твърда политика спрямо
Югославия за отстояване на българските интереси във Вардарска Македо
ния и Западните покрайнини, са неоснователни. На практика той няма въз
можност да поддържа активна позиция по този въпрос, тъй като всеки ход
на българското правителство в тази насока среща активен отпор сред оста
налите балкански страни. Извършването на подобна крачка би се квалифи
цирало като опит за ревизия на мирния договор.
Въпреки демонстрираните на правителствено ниво добри взаимо
отношения, в белградската преса се появяват статии, заявяващи, че
„Югославия все още не е приключила с освободителната си мисия на
Балканите". Тепърва тя трябвало да си върне още Банат - от Румъния,
Триест - от Италия, Кюстендил и Перник - от България. Чуват се дори при
зиви, според които София също трябвало да бъде в ръцете на Белград.431
На отправения от страна на българската легация в Белград протест, пра
вителството отговаря, че неговата позиция била добронамерена и за
разбирателство между двата народа. Явно е обаче, че тази декларация е
само за пред чуждите наблюдатели, за да остане в сферите на добрия
дипломатичен тон. Антибългарските настроения в Белград се засилват,
когато в началото на 1923 г. се поставя въпросът за изплащането на бъл
гарските репарации. На отправеното от българска страна желание този
въпрос да се преразгледа, югославското правителство заплашва с окупа
ционни действия към пограничните райони.432 * Целта е да се принуди
българското правителство да гарантира изплащането на репарационните
429 Слово, бр. 177, 14.XI.1922; Земеделско знаме, бр. 29, 18.Х1.1922.
430 ТоЦогоук, О. Цит. съч., с. 196.
431 НБКМ - БИА, ф. 356, оп. 1, а.е. 12, л. 136.
432 Според разработения от Белград план нови окупационни действия трябвало да се
предприемат в района на Драгоман. // Тос1огоу1с, □. Цит. съч., с. 199.
145

