Page 149 - zapadni_pokrainini
P. 149

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)




           телски отношения, които да спомогнат за възвръщането на пребиваващите
           в България бежанци по родните им места.429 Като доказателство на негови­
           те изказвания се посочват и последвалите срещата събития. На връщане от
           Лозана българският премиер спира на гара Белград. Там той има среща с
           министър Нинчич, пред когото отново се говори за изграждане на приятел­
           ски взаимоотношения. Решава се в най-скоро време да се свика смесена
           българо-югославска комисия, която да се произнесе по всички спорни въп­
           роси.430 В действителност Стамболийски има известно право, като не се ан­
           гажира с никакви по-съществени обещания пред Белград. Проследяването
           и внимателното разглеждане на политическата ситуация показват, че отп­
           равените към него обвинения в недостатъчно твърда политика спрямо
           Югославия за отстояване на българските интереси във Вардарска Македо­
           ния и Западните покрайнини, са неоснователни. На практика той няма въз­
           можност да поддържа активна позиция по този въпрос, тъй като всеки ход
           на българското правителство в тази насока среща активен отпор сред оста­
           налите балкански страни. Извършването на подобна крачка би се квалифи­
           цирало като опит за ревизия на мирния договор.


                   Въпреки демонстрираните на правителствено ниво добри взаимо­
           отношения, в белградската преса се появяват статии, заявяващи, че
           „Югославия все още не е приключила с освободителната си мисия на
           Балканите". Тепърва тя трябвало да си върне още Банат - от Румъния,
           Триест - от Италия, Кюстендил и Перник - от България. Чуват се дори при­
           зиви, според които София също трябвало да бъде в ръцете на Белград.431
           На отправения от страна на българската легация в Белград протест, пра­
           вителството отговаря, че неговата позиция била добронамерена и за
           разбирателство между двата народа. Явно е обаче, че тази декларация е
           само за пред чуждите наблюдатели, за да остане в сферите на добрия
           дипломатичен тон. Антибългарските настроения в Белград се засилват,
           когато в началото на 1923 г. се поставя въпросът за изплащането на бъл­
           гарските репарации. На отправеното от българска страна желание този
           въпрос да се преразгледа, югославското правителство заплашва с окупа­
           ционни действия към пограничните райони.432 * Целта е да се принуди
           българското правителство да гарантира изплащането на репарационните







           429 Слово, бр. 177, 14.XI.1922; Земеделско знаме, бр. 29, 18.Х1.1922.
           430  ТоЦогоук, О. Цит. съч., с. 196.
           431  НБКМ - БИА, ф. 356, оп. 1, а.е. 12, л. 136.
           432  Според разработения от Белград план нови окупационни действия трябвало да се
               предприемат в района на Драгоман. // Тос1огоу1с, □. Цит. съч., с. 199.

                                                                                                   145
   144   145   146   147   148   149   150   151   152   153   154