Page 149 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

телски отношения, които да спомогнат за възвръщането на пребиваващите
в България бежанци по родните им места.429 Като доказателство на негови­
те изказвания се посочват и последвалите срещата събития. На връщане от
Лозана българският премиер спира на гара Белград. Там той има среща с
министър Нинчич, пред когото отново се говори за изграждане на приятел­
ски взаимоотношения. Решава се в най-скоро време да се свика смесена
българо-югославска комисия, която да се произнесе по всички спорни въп­
роси.430 В действителност Стамболийски има известно право, като не се ан­
гажира с никакви по-съществени обещания пред Белград. Проследяването
и внимателното разглеждане на политическата ситуация показват, че отп­
равените към него обвинения в недостатъчно твърда политика спрямо
Югославия за отстояване на българските интереси във Вардарска Македо­
ния и Западните покрайнини, са неоснователни. На практика той няма въз­
можност да поддържа активна позиция по този въпрос, тъй като всеки ход
на българското правителство в тази насока среща активен отпор сред оста­
налите балкански страни. Извършването на подобна крачка би се квалифи­
цирало като опит за ревизия на мирния договор.

Въпреки демонстрираните на правителствено ниво добри взаимо­
отношения, в белградската преса се появяват статии, заявяващи, че
„Югославия все още не е приключила с освободителната си мисия на
Балканите". Тепърва тя трябвало да си върне още Банат - от Румъния,
Триест - от Италия, Кюстендил и Перник - от България. Чуват се дори при­
зиви, според които София също трябвало да бъде в ръцете на Белград.431
На отправения от страна на българската легация в Белград протест, пра­
вителството отговаря, че неговата позиция била добронамерена и за
разбирателство между двата народа. Явно е обаче, че тази декларация е
само за пред чуждите наблюдатели, за да остане в сферите на добрия
дипломатичен тон. Антибългарските настроения в Белград се засилват,
когато в началото на 1923 г. се поставя въпросът за изплащането на бъл­
гарските репарации. На отправеното от българска страна желание този
въпрос да се преразгледа, югославското правителство заплашва с окупа­
ционни действия към пограничните райони.432 * Целта е да се принуди
българското правителство да гарантира изплащането на репарационните

429 Слово, бр. 177, 14.XI.1922; Земеделско знаме, бр. 29, 18.Х1.1922.
430 ТоЦогоук, О. Цит. съч., с. 196.
431 НБКМ - БИА, ф. 356, оп. 1, а.е. 12, л. 136.
432 Според разработения от Белград план нови окупационни действия трябвало да се
предприемат в района на Драгоман. // Тос1огоу1с, □. Цит. съч., с. 199.

145