Page 150 - zapadni_pokrainini
P. 150

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                  си задължения.433 В Белград К. Тодоров има няколко поверителни срещи
                  с Пашич и Нинчич, където въпросът се поставя за разискване.434 Не е из­
                  вестно, какво точно се обещава от българска страна, за да се предотврати
                  окупацията на нови български територии. От Белград твърдят, че с това
                  не се цели някаква провокация. В изявления за в. „Политика" Стамбо­
                  лийски изразява убеждението си, че ще се постигне споразумение по
                  въпроса. За това, че все пак някакви обещания са дадени, може да се съ­
                  ди от развоя на последвалите събития. В Париж, по време на преговори­
                  те за разсрочване на българския дълг, за първи път югославската делега­
                  ция спазва даденото обещание и застава зад българските искания.435

                          На 1 март 1923 г. в Ниш започва дейността си смесената българо-
                  югославска комисия, призвана да разреши „всички спорни и висящи въпро­
                  си..., които спъват нормалните отношения между двете страни".436 С прио­
                  ритет се разглежда уреждането на споровете около охраната на съвместна­
                  та граница. От изложените пред комисията данни става видно, че охраната
                  на границата е най-слаба в района на вр. Тумба при с. Жеравино, където тя
                  често се нарушавала. Един от най-важните въпроси, който българската деле­
                  гация повдига е свързан с уреждането на двувластния режим на обработва­

                  не на пограничните имоти. Двувластието се оказва в пряка връзка с охрана­
                  та на границата. Установената след 6 ноември 1920 г. нова гранична линия

                  внася допълнително напрежение. По протежение на 150 км българо-
                  югославската граница прекосява средата на дванадесет села. Като се приба­
                  ви и броят на тези, чиито землища са също разсечени, броят им достига
                  петдесет и един. Това създава големи затруднения пред българското насе­
                  ление, живеещо в пограничните райони. С неестествено прокараната грани­
                  ца човек се превръща в собственик на имоти от двете страни на граничната
                  бразда.437 В Югославия двувластието се урежда въз основа на издадената на

                  14 октомври 1920 г. „Временна наредба за постъпване с наши и чужди
                  двувластници, които преминават границата (демаркационната линия), за да




                  435 Трябва да се има предвид, че репарационните задължения на България към Югосла
                      еия възлизат на около 75 млн. френски франка, което бледнее в сравнение със за­
                     дълженията към Италия.
                  *** Тодоров, К. Зволюция отношении между Югославией и Болгарией. // Зборник Югос­
                     лавия, с. 334 Београд, 1930.
                  435 То4огоч1^ О. Цит съч, с 199
                  430 Н&КМЬБИА, ф 356 а е. 13 л. 176 и сл, Куманов, М. Документи за българо-
                     нотославскте политически отношения 1922 1923г Векове, кн 2-3, с. 109-110.1974.;
                     Палешугекм, К. Македонският въпрос,., с 129
                  437 Трябва да се подчертае, че на двувластие е обречено цялото население живеещо
                     покрай траницата. Въпросът има своя предистория с начало края на XIX в.
                  146
   145   146   147   148   149   150   151   152   153   154   155