Page 151 - zapadni_pokrainini

Спорът за Западните покрайнини (1920-1923 г.)

обработват своите имоти, да прибират произведенията от тях и да изкарват
добитъка си на паша в своите ливади". В чл.1 се казва: „Всички имоти, които
митническата линия сече, така че сградите със собствениците се намират на
териториите на едната, а техните земи (ниви, лозя, гори) в областта на дру­
гата държава, се наричат „двувластни имоти", а техните собственици „двув­
ластници". Чл. 5 от същата наредба гласи: „При всяко преминаване на гра­
ницата двувластниците са длъжни да се явят при най-близкия орган на
властта (финансова стража, граничари). Преминаването на границата се до­
пуска само от изгрев до залез слънце". Най-стриктно тази наредба се прила­
га по югославско-българската граница. В решението на белградското прави­
телство се дава най-пълна и точна дефиниция на понятието „двувластни
имоти". С него се назовават всички онези имоти упоменати в чл.1 на наред­
бата, които се намират от двете страни на границата в една зона, не по-
голяма от десет километра. Имотите, които не са собственост на този, който
ги обработва, а са взети на изполица, не влизат в категорията на двувластни­
те.438 Тази дефиниция се приема и от българските власти. Различия се поя­
вяват в прилагането на наредбите отнасящи се до двувластниците и техните
имоти. По този начин съдбата на хиляди хора се поставя в зависимост от
решенията на двете правителства, които в тази обстановка трудно могат да
се вземат. Двувластническият проблем придобива сериозни измерения. И
докато София проявява толерантност спрямо югославските двувластници439,
същото не може да се каже за Белград. Границата многократно се затваря,
което създава непреодолими трудности пред българските двувластници.
Често моментите на затваряне съвпадат с най-усилните земеделски кампа­
нии. Обикновено това се прави през есента, като така се пречи на стопаните
да приберат реколтата. Данни за това се откриват както в многобройните
прошения до МВнРИ, така и в докладите на областните управители във Ви­
дин и Кюстендил.440 От тях става ясно, че най-тежко е положението на бъл­
гарите в анексираните Западни покрайнини.441 Откъснати от естествените си
пазарни центрове и имоти, те се обричат на глад. Тези, чиито имоти остават

ЦДА, ф.176 к, ОП. 4, а.е. 1809, л. 19-20.
Всъщност това са българи, които по силата на обстоятелствата приемат югославско
поданство.
ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 1810, л. 48-50, 95.
Не такова е положението на изпитващото двувластие население в други райони на
Югославия. Така например банатските българи от крайграничното с.Модош (дн. Яша
Томич), на югославско-румънската граница, също са двувластно подчинени, тъй като
половината от техните имоти се намират на румънска територия Те обаче не срещат
проблеми при обработката на земите си. Същевременно те плащат по-ниски надници
на наемните работници и данъци на румънската държава, е чиито граници земята е
по-евтина, отколкото в Югославия. // Нягулов, Бл. Цит. съч , с. 68,

147