Page 174 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

сочват като нагледен показ на миролюбивата българска външна полити­
ка, насочена към „създаване на благоприятни условия за приятелски и
добросъседски отношения на Балканите". Лично Цанков определя своята
мисия като „скромна и с ограничена цел".528 И в действителност тя наис­

тина се оказва такава.529 Конкретни споразумения между двете държави
не се постигат. Такива важни въпроси като съдбата на българското мал­
цинство в Югославия; съдбата на Западните покрайнини и пр., не стават
предмет на обсъждане. От своя страна, югославското правителство на
практика отказва да се включи в планирания и шумно оповестен общ ан-
тиболшевишки фронт.530 В официалните комюникета за хода на срещата

информацията не излиза извън традиционните за подобен случай съоб­
щения. Не такова обаче е положението на страниците на югославския
печат. Интересен е фактът, че дори проправителствените вестници не от­

дават голямо значение на визитата на българския премиер. Някои от тях
дори открито обявяват, че съгласявайки се на нея, правителството на
Пашич извършва грешка. В."Политика" отпечатва материал, в който се
заявява: „Правителството на Цанков е главното препятствие за сръбско-
българското помирение". Още по-настъпателен е опозиционният печат.

ложението на българското малцинство в Югославия. Информацията за това обаче е
оскъдна, което подлага на съмнение достоверността й. Трудно е да се даде точна ха­
рактеристика на посещението на Маринкович в София. От една страна, като се имат
предвид срещите, които той провежда, може да се приеме за достоверна версията за
проучвателна мисия, която да покаже какви са настроенията в България. Но, от друга
страна, Маринкович вече не е начело на югославската дипломация. От съществено
значение е и фактът, че отношенията му с Пашич не са толкова добри, за да се прие­
ме, че е изпратен като доверено лице на новото югославско правителство.
528 БТА, Бюлетин № 640, Първи, 28.XII.1924, с. 1. Изявление на Ал. Цанков пред предста­
вител на агенция "Авала".
529 За посещението на Ал. Цанков в Белград се дават много и най-разнообразни мнения.
До този момент в българската историография то се определя като плод на усилията на
британската и френската дипломации за присъединяване на България в групата на
страните, призоваващи за активно противопоставяне на "болшевишката опасност".
Според Здравка Мичева промяната в политиката на Пашич спрямо Ал. Цанков е пов­
лияно от благоразположението към него от страна на Великобритания. С нейното ак­
тивно съдействие Цанков е приет в югославската столица за обмяна на мнения. Па­
шич е убеден, че използвайки тежкото вътрешно положение в България ще успее да
принуди българското правителство окончателно да се откаже от македонския въпрос.
В подкрепа на това се привеждат и съобщенията в европейския печат от края на 1924
г. Парижкият в. Тан коментира посещението като начало на подетата от Югославия,
Румъния и България кампания срещу "комунистическите интриги". // Мичева, 3. Бъл­
гаро-югославските отношения (9 юни 1923-4 януари 1926)..., с. 341.; БТА, Бюлетин N2
630, Втори, 27.XII.1924, с. 1-2.
530 Западно ехо, бр. 67, 2.11.1925.
170