Page 175 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...

В, "Правда" отбелязва, че приятелство между двете страни е невъзмож­
но, защото „българската опасност е по-важна за Югославия от болше-
вишката".531 Настроенията в Белград намират обобщение в изявлението
на Св. Прибичевич. От него личи, че старите опити за груба намеса в бъл­
гарските работи не са изоставени.532 Той заявява, че в София не бива да
си правят илюзия за някакво разрешаване на „висящите" в двустранните
отношения въпроси.533 В Скупщината срещу Пашич се отправят критики,
че с действията си е забравил даденото от самия него преди три години
наставление, че спрямо България трябва да се следва единствено твърда
и неотстъпчива политика. Следствие от това е приетото по-късно реше­
ние, на базата на което Югославия отказва да издава визи за български
поданици.534 Откритата неприязън на Белград, макар и прикрита под
маската на дипломатическата вежливост, проличава при хладния отказ
на Пашич и Нинчич да се обединят за каквито и да е общи мероприятия с
България. Пред Цанков недвусмислено се заявява твърдата югославска
позиция за самостоятелни действия на всяка отделна балканска държава
срещу „общата опасност".535 В отношението на Югославия спрямо Бълга­
рия личи открита безцеремонност. Белград не пропуска обаче да демон­
стрира радушен прием на всички емигрирали от България земеделци. От
своя страна Пашич няколкократно отказва на отправените от Цанков при­
зиви за ликвидиране на техните бази и лагери, разположени по цялата
западна територия на Югославия.536 Отрицателно становище към среща­
та Цанков - Пашич заемат и част от политическите лица в България. Осо­
бено активна в това отношение е опозицията. В пресата и в различни
други изявления се прави опит да се покаже „безпредметността и без­
помощността" на водената от Цанков външна политика. По този начин се
квалифицира и стремежът на правителството за постигане на българо-
югославско сближение. Краен в своите оценки е в."Радикал", който об­
винява българската дипломация в „непознаване на международната об­
становка", вследствие на което е избран най-неподходящият момент за
изграждане на някакво сближение с Югославия.537 Не по-малко отрица­
телни към срещата Цанков - Пашич се оказват настроенията и в останали­
те балкански държави. Най-скептично се отнася Гърция, която възприема

531 БТ А, Бюлетин № 640, Първи, 28.Х11.1924, с. 2.
532 Прибичевич е сред онези, които през юни 1923 г. отправят призив за въоръжена ин­
тервенция в България.
533 НАБАН, сб. IV, а.е. 163, л. 180. // Спомени на Стойчо Мошанов. Част IV.
534 Западно ехо, бр. 86, ЗА/11.1925.
535 Слово, бр. 783, 6.1.1925.
536 ЦДА, ф. 3 Б, оп. 43, а.е. 66, л. 48.
537 Радикал, бр. 2, 3.1.1925.

171