Page 176 - zapadni_pokrainini
P. 176
Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)
разговорите в Белград като директен опит за съвместни действия срещу
нея. Кемалистките среди в Анкара също се изказват негативно, базирай
ки мнението си на информацията за изграждане на общ фронт срещу Съ
ветска Русия.538
За да компенсира неуспехите си във външната политика, правител
ството на Цанков се насочва към някои вътрешни проблеми. При съз
далата се сложна обстановка кабинетът предприема завоалирани дейст
вия при решаване на важни за страната въпроси. Въпреки протестите на
съседните държави, макар и неофициално, проправителствени кръгове
дават своята помощ на възникналите в страната организации на българи
те от откъснатите от България територии. По отношение на българското
население в Западните покрайнини кабинетът предприема поредица от
ходове, с които се цели подпомагането им, макар и по индиректен на
чин.539 Със знанието на МВРНЗ през есента на 1924 г. в София се провеж
да Учредителният конгрес на организацията на бежанците от Западните
покрайнини. Приетият устав е регистриран в съответното отделение на
вътрешното ведомство и така новата организация придобива напълно
легален характер. В следващите месеци и години Българската народна
банка многократно отпуска парична помощ на хората, напуснали Запад-
нопограничните краища.540 Нееднократно българското правителство и
ръководният орган на живеещите в Западните покрайнини - Върховният
комитет (ВК), влизат в своеобразно сътрудничество. От МВнРИ до бъл
гарските дипломатически представители в чужбина се изпращат инст
рукции, в които те се призовават да пропагандират този въпрос. Полз
вайки тяхното съдействие, хората от западните гранични райони успяват
да изпратят до ОН множество прошения и петиции, призоваващи светов
ната организация да обърне своя поглед към съдбата на българското
малцинство в Югославия. Документи съдържащи сведения за предприе
тите от страна на Белград денационализаторски и асимилаторски мероп
риятия, спрямо българите в анексираните през 1920 г. територии, се отп
равят и до различни други международни институции. По време на по
сещението в България на председателя на II Интернационал Емил Ван-
дервелд са връчени множество прошения от името на бежанските дру
538 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 141, л. 31 и сл.; Мичева, 3. Българо-югославските отношения
(9 юни 1923 - 4 януари 1926)..., с. 343.
539 Първа крачка в това отношение се прави още в края на 1923 г. В сформираната към
МВРНЗ работна комисия, която се заема с преработването на съществуващия закон за
бежанците, участие взема и представителят на софийското царибродско дружество
"Нишава" П. Еленков. //Христов, Ст. Пътища извървени, с. 124. -С., 1979.
540 Петров, М. Цит. съч., с. 61 и сл.
172

