Page 176 - zapadni_pokrainini
P. 176

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                  разговорите в Белград като директен опит за съвместни действия срещу
                  нея. Кемалистките среди в Анкара също се изказват негативно, базирай­
                  ки мнението си на информацията за изграждане на общ фронт срещу Съ­
                  ветска Русия.538


                         За да компенсира неуспехите си във външната политика, правител­
                  ството на Цанков се насочва към някои вътрешни проблеми. При съз­
                  далата се сложна обстановка кабинетът предприема завоалирани дейст­
                  вия при решаване на важни за страната въпроси. Въпреки протестите на
                  съседните държави, макар и неофициално, проправителствени кръгове
                  дават своята помощ на възникналите в страната организации на българи­
                  те от откъснатите от България територии. По отношение на българското
                  население в Западните покрайнини кабинетът предприема поредица от
                  ходове, с които се цели подпомагането им, макар и по индиректен на­
                  чин.539 Със знанието на МВРНЗ през есента на 1924 г. в София се провеж­
                  да Учредителният конгрес на организацията на бежанците от Западните
                  покрайнини. Приетият устав е регистриран в съответното отделение на
                  вътрешното ведомство и така новата организация придобива напълно
                  легален характер. В следващите месеци и години Българската народна
                  банка многократно отпуска парична помощ на хората, напуснали Запад-
                  нопограничните краища.540 Нееднократно българското правителство и
                  ръководният орган на живеещите в Западните покрайнини - Върховният
                  комитет (ВК), влизат в своеобразно сътрудничество. От МВнРИ до бъл­
                  гарските дипломатически представители в чужбина се изпращат инст­
                  рукции, в които те се призовават да пропагандират този въпрос. Полз­
                  вайки тяхното съдействие, хората от западните гранични райони успяват
                  да изпратят до ОН множество прошения и петиции, призоваващи светов­
                  ната организация да обърне своя поглед към съдбата на българското
                  малцинство в Югославия. Документи съдържащи сведения за предприе­
                  тите от страна на Белград денационализаторски и асимилаторски мероп­
                  риятия, спрямо българите в анексираните през 1920 г. територии, се отп­
                  равят и до различни други международни институции. По време на по­
                  сещението в България на председателя на II Интернационал Емил Ван-
                  дервелд са връчени множество прошения от името на бежанските дру­




                  538  ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 141, л. 31 и сл.; Мичева, 3. Българо-югославските отношения
                      (9 юни 1923 - 4 януари 1926)..., с. 343.
                  539  Първа крачка в това отношение се прави още в края на 1923 г. В сформираната към
                      МВРНЗ работна комисия, която се заема с преработването на съществуващия закон за
                      бежанците, участие взема и представителят на софийското царибродско дружество
                      "Нишава" П. Еленков. //Христов, Ст. Пътища извървени, с. 124. -С., 1979.
                  540  Петров, М. Цит. съч., с. 61 и сл.
                  172
   171   172   173   174   175   176   177   178   179   180   181