Page 177 - zapadni_pokrainini
P. 177

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...



           жества, с молба да се пропагандира българската идея в чужбина.541 Въп­
            реки известните успехи, кабинетът Цанков става все по-неудобен. Опо­
           зицията срещу него се засилва. Част от неговите привърженици също от­
           теглят своята подкрепа за ходовете на правителството. В Дирекцията на
            полицията се получава информация за готвени терористични актове
           срещу правителствени учреждения и лица. Това принуждава Цанков да
           отправи молба за увеличаване на армията и засилване на полицейския
           апарат.542 Пред международните институции в Париж Цанков аргументи­
            ра желанието си и с мотива, че обстановката по българо-югославската
            граница става все по-тревожна. Българското външно министерство изна­
           ся информация за множество инциденти, като само през 1924 г. погра­
            ничните наброяват общо 31. От тях от югославска в българска територия
            са преминали въоръжени чети и войници, които нападат българското

            погранично население и постове. За най-фрапиращ се определя случаят,
            когато на 7 януари 1925 г. въоръжена чета от 60-80 лица навлиза в бъл­
            гарските предели и опожарява околийското управление в Годеч. След
            сражение групата се изтегля на запад, като югославските постове не реа­
            гират да ги арестуват. Подобни примери са многобройни. Преминаване­
           то на чети става по цялата западна граница - от Кулско до Петричко.543
            Исканото от Ал. Цанков увеличение на българската армия среща яростна
            съпротива сред всички балкански държави. И докато Гърция и Румъния
            се задоволяват само с устни декларации, то Югославия пристъпва към
            практическа реализация на своите заплахи, мотивирайки се със съобра­
            жения от вътрешен характер. Официално се разпространяват някои от
           донесенията на царибродския срезки началник и полицейските власти в
            Цариброд, в които се заявява, че сред местните хора се засилва вълната
            на недоволство. В броя си от 18 февруари 1925 г. белградският
            в."Политика" с тревога отбелязва, че разпространяването на позиви с ан-
           тиюгославска насоченост по границата става масово явление. В. „Време"
           съобщава, че в Цариброд и околностите му са се появили нови чети,
           сформирани от нелегална организация. Междувременно в региона за­




               Вандервелд излиза с множество статии в чуждия печат, в които изразява мнението си,
               че положението в Югоизточна Европа може да се промени само ако се ревизира
               "следвоенната карта на Балканите и се удовлетворят националните и стопанските ис­
               кания на унижените държави, преди всичко на България". Това произтича от убежде­
               нието му, че трагичното положение на бежанците в България е "нагледно доказателс­
               тво за неустойчивостта и нестабилността на днешното положение на Балканите". //
               Василев, Л. Българската тема върху страниците на в. Льо пьопл (У1.1923-ХИ.1925). //
               ИПр., кн. 1, с. 99, 1988.
               ЦДА, ф. 3 Б, оп. 4, а.е. 66, л. 6-7, 93-97.
               ЦДА, ф. 369 к, оп. 1, а.е. 645, л. 1-9; 20-23.

                                                                                                    173
   172   173   174   175   176   177   178   179   180   181   182