Page 179 - zapadni_pokrainini
P. 179

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...




           гарското правителство е предупредено да се въздържа от подобни изяв­
           ления за в бъдеще.550 Усилията на Белград се увенчават с успех. От Париж
           предупреждават Ал. Цанков, че в срок до 31 май 1925 г. е необходимо
           свиканата 10-хилядна българска армия да се разпусне. Същевременно се
           посочва, че България при всички случаи трябва стриктно да се придържа
           към военните клаузи на Ньойския мирен договор, които са в сила.551

                   В началото на май 1925 г., по време на предприетото посещение в
           някои европейски столици, българският външен министър Хр. Калфов по­
           сещава и Белград. В проведените с Нинчич разговори основна тема е пози­
           цията на двете държави в сложната балканска обстановка. Калфов връчва
           извинението на българското правителство около възникналия българо-
           югославски конфликт, свързан с отправените обвинения за участие на Бел­
           град в софийските събитията от април с.г.552 В резултат от постигнатите до­
           говорености от 1 юли 1925 г. в Пирот започва да заседава поредната сме­
           сена югославско-българска комисия, която се заема с уреждането на спор­
           ния въпрос за мястото на разменната станция, която до този момент е била

           в Цариброд. За разглеждане се поставят и въпроси, свързани с митнически­
           те и пощенските връзки между двете страни. И тук югославската страна де­
           монстрира „превъзходство", налагайки своите желания. Решава се, че смя­
           ната на влаковете ще се извършва вече не в Цариброд, а при Драгоман или
           спирка Градине. Мотивите са повече от странни, за да бъдат приети за ос­
           нователни от българската страна: с престоя си в Цариброд българските же­
           лезничари повдигали българския дух у местното население и така пречели
           на югославските власти да затвърдят положението си. Българските предс­
           тавители успяват да извоюват единствено, че българското представителст­
           во може да остане в Цариброд, но броят на чиновниците в него значително
           да се намали. Отнема се телефонната и телеграфната връзка, която преми­
           нава в югославско владение.553 Въпреки постигнатите договорености югос­
           лавските власти не възобновяват издаването на визи за българи. Границата
           е затворена, което още повече нагнетява обстановката в пограничните ра­
           йони. Нещата се уреждат едва тогава, когато българското правителство
           приема да изплати обезщетение от 200 000 лв. на семейството на безслед­
           но изчезналия в София югославски поданик Раджепович.554 Въпреки това,
           обстановката по границата си остава напрегната.




           550  БТА, Бюлетин № 202, Първи, 23.17.1925, с. 2.
           551  ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 341, л. 3-5.
           552  БТА, Бюлетин № 228, Първи, 7.7.1925.
           553 Западно ехо, бр. 86, 3.\/11.1925.
           554 БТА, Бюлетин № 391, Първи, 3.7111.1925.
                                                                                                   175
   174   175   176   177   178   179   180   181   182   183   184