Page 179 - zapadni_pokrainini
P. 179
Западните покрайнини и българо-югославските отношения...
гарското правителство е предупредено да се въздържа от подобни изяв
ления за в бъдеще.550 Усилията на Белград се увенчават с успех. От Париж
предупреждават Ал. Цанков, че в срок до 31 май 1925 г. е необходимо
свиканата 10-хилядна българска армия да се разпусне. Същевременно се
посочва, че България при всички случаи трябва стриктно да се придържа
към военните клаузи на Ньойския мирен договор, които са в сила.551
В началото на май 1925 г., по време на предприетото посещение в
някои европейски столици, българският външен министър Хр. Калфов по
сещава и Белград. В проведените с Нинчич разговори основна тема е пози
цията на двете държави в сложната балканска обстановка. Калфов връчва
извинението на българското правителство около възникналия българо-
югославски конфликт, свързан с отправените обвинения за участие на Бел
град в софийските събитията от април с.г.552 В резултат от постигнатите до
говорености от 1 юли 1925 г. в Пирот започва да заседава поредната сме
сена югославско-българска комисия, която се заема с уреждането на спор
ния въпрос за мястото на разменната станция, която до този момент е била
в Цариброд. За разглеждане се поставят и въпроси, свързани с митнически
те и пощенските връзки между двете страни. И тук югославската страна де
монстрира „превъзходство", налагайки своите желания. Решава се, че смя
ната на влаковете ще се извършва вече не в Цариброд, а при Драгоман или
спирка Градине. Мотивите са повече от странни, за да бъдат приети за ос
нователни от българската страна: с престоя си в Цариброд българските же
лезничари повдигали българския дух у местното население и така пречели
на югославските власти да затвърдят положението си. Българските предс
тавители успяват да извоюват единствено, че българското представителст
во може да остане в Цариброд, но броят на чиновниците в него значително
да се намали. Отнема се телефонната и телеграфната връзка, която преми
нава в югославско владение.553 Въпреки постигнатите договорености югос
лавските власти не възобновяват издаването на визи за българи. Границата
е затворена, което още повече нагнетява обстановката в пограничните ра
йони. Нещата се уреждат едва тогава, когато българското правителство
приема да изплати обезщетение от 200 000 лв. на семейството на безслед
но изчезналия в София югославски поданик Раджепович.554 Въпреки това,
обстановката по границата си остава напрегната.
550 БТА, Бюлетин № 202, Първи, 23.17.1925, с. 2.
551 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 341, л. 3-5.
552 БТА, Бюлетин № 228, Първи, 7.7.1925.
553 Западно ехо, бр. 86, 3.\/11.1925.
554 БТА, Бюлетин № 391, Първи, 3.7111.1925.
175

