Page 181 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...

мите хора от тези земи не поставят за разрешение своите проблеми така
активно, както моментът и целите им го налагат. От друга страна, в МВнРИ
не оценяват напълно сложността на въпроса за Западните покрайнини,
поради което той се възприема за не чак толкова актуален. Друга същест­
вена причина, която кара правителството на Ал. Цанков да не се ангажира
активно с решаването на този въпрос се крие в сложното вътрешно поло­
жение на България. В голяма степен това блокира външнополитическата
активност на кабинета изобщо, в частност и по отношение на Западните
покрайнини. Българската дипломация не успява да разреши нито един от
многобройните проблеми в тази насока. Напротив, някои от тях се услож­
няват. Приемат се тежки финансови задължения към Югославия, без за
това България да получи съответни компенсации. И все пак, въпреки всич­
ките външнополитически затруднения, правителството на Ал. Цанков из­
ползва всеки един случай, за да поставя пред международните институции
въпросът за съдбата на българските малцинства в останалите балкански
страни, най-вече на това в Югославия. Един от тези опити е реакцията, коя­
то София изразява на отправените от Лондон призиви за сключването на
Балкански пакт или т.нар балканско Локарно. Официалната българска по­
зиция по въпроса е, че едно от условията за участие на България в пакта е
изпълнението от страна на съседните държави на онези точки от мирния
договор, предвиждащи защита на малцинствата и икономически излаз на
страната на Бяло море. Като цяло обаче, отношението към тази идея си ос­
тава отрицателно, тъй като проектът за пакта се базира на признаването на
статуквото на българските граници, определени в Ньойския договор. А то­
ва е нещо, което българската държава все още смята за възможно да се
ревизира.556 По същото време обстановката в Белград е далеч по-
благоприятна за изпълнение замислите на югославските правителства.
Многобройните политически промени не се отразяват върху водената от
страната външна политика. След Първата световна война Югославия за­
почва и неотстъпно преследва поставената си цел за постигане на пълно
господство на Балканите. Отделните моменти, когато се стига до „комп­
ромиси" спрямо България, са по-скоро временен тактически ход, отколко-
то някаква промяна във външнополитическия курс. В голямата си част те се
налагат от промените в международната обстановка. Пример за това е от­
ношението на Югославия към идеята на Гърция за сформиране на Балкан­
ски пакт, в който да се включи и България. След първоначално съгласие с
тази идея, Белград я отхвърля.

556 Първанова, Р. Демократическият сговор и неговото управление. // ИПр., кн. 3, с. 33.
1994-1995.

177