Page 180 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

* * ♦

Почти цялото управление на кабинета Цанков е белязано от остри
сблъсъци между България и Югославия. Въпреки опитите за провеждане
на активна българска външна политика, такава на практика не се осъщест­
вява. В много от случаите позицията на югославските правителства при­
нуждава София нееднократно да променя тактиката си. Причините са мно­
го и от най- разнообразно естество. Сред тях най-вече изпъкват затрудне­
нията от вътрешен характер, с които българското правителство е принуде­
но непрекъснато да се съобразява. В разгара на политическите борби и
страсти е убит Т. Александров. Немаловажен е фактът, че голяма част от
земеделските емигранти търсят помощта на югославските политически и
държавни лица, като В. Маринкович, М. Нинчич и Н. Пашич. На български­
те призиви те да бъдат екстрадирани обратно в България, Белград отказ­
ва.555 Странно изглежда ситуацията, при която югославското правителство
заявява, че дели българите на българи от 1913 г. и 1915 г. и такива от 1923
г. Белград неколкократно повтаря, че не може и не желае да преговаря с
българите от първата категория. А това са тези, които министър-
председателят Цанков представлява. Всичко това довежда позицията на
възглавявания от него кабинет по националния въпрос да се влияе от кон­
кретната ситуация. В отношенията с Югославия на преден план се издига
идеята за постигане на мир и разбирателство. До известна степен се след­
ва политическата линия на Стамболийски. Неслучайно външният министър
Калфов нееднократно говори за приемственост в тази насока. Приоритет
във водената спрямо Югославия политика задачата е да бъде ликвидиран
македонският въпрос. Макар и с нежелание, Цанков е принуден да отстъ­
пи от някои от обявените си позиции по националния въпрос. Това е про­
диктувано единствено от сложната обстановка и отправените срещу него и
правителството обвинения в подкрепа на македонстващите. Останалите

проблеми на българския национален въпрос, между които този за Запад­
ните покрайнини, се изтласкват на заден план. Всъщност във външнополи­

тическата стратегия на българското правителство, дотолкова доколкото тя
съществува и се изпълнява, въпросът за Западните покрайнини никъде не
се споменава. Донякъде това е логично, като се има предвид, че той се
разглежда като част от македонския. От съществено значение е фактът, че
едва в периода 1924-1925 г. започва сформирането на единно движение в
защита на отнетите Западни покрайнини. Ситуацията, в която то възниква
е далеч по-благоприятна, отколкото в предходните години, но то все още
набира сили и не се демонстрира явно. Именно поради тази причина са­

ЦДА, ф. 3 Б, оп. 4, а.е. 95, л. 3.
176