Page 184 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

ски пакт. Тази идея се възприема и от София. Всичките си посещения в
чужбина министър Буров използва за проучване мнението на европейс­
ките дипломации по този и други съществени за България въпроси. Ус­
поредно с това се извършва пропаганда на насоките на новата българска
външна политика. Желанието на Буров е тя да бъде по достойнство оце­
нена от всички държави.564 В този контекст българо-югославските отно­
шения продължават да се развиват в пряка връзка с балканската полити­
ка на великите сили. Внимателният подход на българската дипломация в
тази насока е напълно разбираем. Извършената в началото на 1926 г. в
София правителствена промяна предизвиква оживени коментари в Белг­
рад. Получените от там сведения не са обнадеждаващи. Назначаването
на А. Ляпчев за премиер се посреща в белградските кръгове с недоверие.
В уводна статия от 13 януари 1926 г., правейки анализ на досегашните

югославско-български отношения, в. "Самоуправа" с тревога отбелязва,
че „за пореден път българският кабинет се явява зависим от промаке-
донски настроените в България среди."

През пролетта на 1926 г. в Белград се забелязва известна промяна
по отношение на България. Тя се изразява в настъпилото сред югославс­
кия политическия елит раздвоение. В Скупщината се сблъскват противо­
положни тенденции. Правителственото мнение се изразява от министъ­
ра на народното просвещение Ст. Радич, който се обявява за задълбоча­
ване на югославско-българските контакти, но при условие, че те се поста­
вят на „съвършено нова основа". Не такова е мнението на опозицията в
югославския парламент. Остри критики отправят срещу кабинета предс­
тавителите на демократическата фракция. Депутатът В. Великович изказ­
ва несъгласие с възприетата от югославското правителство балканска по­
литика. За него призивите за сближение с България и осъществяване на
идеята за балканско Локарно е „въпрос на далечно бъдеще", който не ще
се реализира дотогава, „докато българите не се откажат формално от
претенциите си върху Южна Сърбия". Такова е становището и на другия

опозиционен лидер - Св. Прибичевич. Както винаги краен в своите заяв­
ления, той призовава за искане от България на гаранции, че желае „нещо
да се промени". Но „солидни гаранции от приемливо естество не същес­
твуват". В официалната югославска политика спрямо България отново
проличава стремежът й за „ръководна роля на Балканите". Успоредно с
изказаното желание за югославско-българско сближение, в някои от
изявленията на външния министър Нинчич се забелязват нотки на пасив­
ност по въпроса. В реч пред Скупщината по въпросите на външната поли­

Цветков, Ж. Атанас Буров. Живот за България, с. 101. -С., 1992.

180