Page 185 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...

тика, той заявява: Югославското правителство се обявява за невмешател-
ство в българските вътрешни работи и за възприемане на всякакви ини­
циативи, целящи подобряване на двустранните отношения.565 566Последва­

лите ходове на югославската дипломация са в потвърждение на казано­
то. В началото на април 1926 г. Вакарелски съобщава от Белград, че при
разговор с Нинчич той го информирал за намеренията на своето прави­
телство отношенията между двете страни да се подобрят, като се поста-
566
вят на взаимно приемлива основа.

Възползвайки се от благоприятната обстановка, Буров предприема
конкретни стъпки за подобряване положението на бежанците, пристиг­
нали в България. Първа крачка в тази насока е сондиране на обществено­
то мнение за отпускане на заем за тяхното настаняване. На 8 май 1926 г.
с проучвателна мисия в София пристига пратеникът на ОН Рене Шарон,
който се заема с изясняване на условията в България около отпускането
на бежански заем. Обект на проучване е и отправеното от страна на
Югославия възражение. В София идват още представителят на Междуна­
родното бюро на труда Тиксие и полк. Проктър, от службата по настаня­
ване на бежанците при ОН.567 Изразеното пред тях желание за финансова
подкрепа на България среща яростна съпротива на управляващите кръ­
гове в Белград, Атина и Букурещ. В средата на май Вакарелски със спеш­
но писмо уведомява МВнРИ, че по инициатива на Югославия трите бал­
кански държави се готвят да подадат колективна нота до ОН, в която да
протестират такъв заем да не се отпуска.568 Намиращият се в Женева Бу­
ров съобщава на Ляпчев, че югославската делегация в ОН възнамерява

565 БТА, Бюлетин № 20, Първи, 14.1.1926, с. 3; Бюлетин № 82, Втори, 17.11.1926, с. 2; Бюле­
тин, № 149, Първи, 26.111.1926, с. 1.
566 ЦДА, ф.176 к, оп. 5, а.е. 396, л. 22.
567 В предоставените от българското правителство данни е видно, че за периода 1903-
1925 г. в страната пристигат бежанци, чийто брой възлиза на 53 734 домакинства, със­
тоящи от 245 938 живи хора и 50 655 вече умрели. От това число се изваждат онези
бежанци, пристигнали в България в периода 1903-1913 г., тъй като се възприема теза­
та, че те са емигрирали не вследствие от войните, а от въстанията в Македония и Од­
ринско от началото на века. Това показва, че в края на 1926 г. по данни на официална­
та статистика общият брой на бежанците може да се определи на 51 937 домакинства
с 221 191 живи и 44 545 умрели души. По пол и възраст бежанците се разпределят та­
ка: мъже - 83 155; жени - 67 716; деца - 70 323. Според местопребиваването им бе­
жанските семейства се разпределят: 30 471 домакинства живеят в градовете и 21 466
домакинства живеят в селата. Към този брой се прибавят бежанците от небългарски
произход - 29 640 руски бежанци и 20 000 - 25 000 арменски бежанци. // ЦДА,
ф. 176 к, оп. 5, а,е. 480, л. 48, 51.
568 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 396, л. 112.

181