Page 186 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

да настрои срещу България главния секретар на Съвета на организацията
Ерик Дръмонд.569 570След предприетите дипломатически совалки между

София, Париж и Лондон, въпреки проявеното от страна на Югославия и
останалите балкански държави недоволство, Буров успява да убеди Фи­
нансовия комитет към ОН в необходимостта от удовлетворяване на бъл­
гарското желание. На 10 юни 1926 г. Съветът на ОН приема резолюция за
отпускане на искания заем. Шарон остава в София, като се заема с коор­
динирането на съвместните действия при по-нататъшното уточняване на
570
условията, при които да стане емитирането на средствата по заема.
Според изработения план за настаняване, който своевременно е съгла­
суван с представителя на ОН, се предвижда със средствата от заема да
бъдат подпомогнати 31 271 бежански семейства. От зоната на българо-
югославската граница те са 1029. За нуждите на още 372 семейства се
провежда допълнително проучване.571 Успехът на българската диплома­
ция поражда ново напрежение на Балканите. На страниците на някои
балкански вестници се подема поредната бурна антибългарска кампа­

ния. Отново се чуват обвинения, че България не спазва поетите между­
народни ангажименти. Близкият до югославското правителството в.
"Време" публично изразява позицията, че за осъществяване на югослав­
ско-българско сближение София е длъжна да изпълни поставените й ус­
ловия: „1. Лоялно признаване от страна на България, че настоящото по­
ложение на Балканите е най-справедливо по отношение етническото
състояние на полуострова; 2. Лоялно изпълнение на всички задължения,
произтичащи от мирните договори и подписани от България; 3. Зачитане
от страна на България на ненарушимостта и териториалната цялост на
съседите й." Този ултиматум придобива формата на официален доку­
мент и като такъв се оповестява от агенция „Авала".572 Обстановката още

569 ЦДА, ф. 176 к, ап. 5, а.е. 3 97, л. 25.
570 Решението на Съвета на ОН е на 21.ХИ.1926 г. отпуснатият на България заем да се еми-
тира едновременно в Лондон и Ню Йорк. По силата на същото решение българският
парламент гласува "Закон за настаняване на бежанците" и нов устав на Българската на­
родна банка. В София се създава Главна дирекция за настаняване на бежанците.
571 ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 480, л. 112-121. //Доклад на комисаря на ОН Р. Шарон за из­
вършеното по бежанския заем в периода 19.XI.1926-15.II.1927 г., представен на Съве­
та на ОН.; Стоянов, Н. Репарации и междусъюзни дългове. Български държавни дъл­
гове, с. 145-147. -С., 1933.; Димитров, Г.В. Бежанският заем от 1926 г. // ИПр., кн. 1, с.
43-56. 1984.
572 БТА, Бюлетин № 400, Първи, 14.УН1.1926, с. 2.; По отношение на искания от България
бежански заем Белград лансира теорията, че с него българското правителство ще
подпомага единствено ВМРО. Напрежението се засилва от извършеното по същото
време от македонски дейци покушение срещу журналиста Хаджи Попович. По този
повод Нинчич заявява, че двустранните отношения отново се озовават в криза.
182