Page 187 - zapadni_pokrainini
P. 187

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...




           повече се усложнява, когато в началото на август 1926 г. се разпростра­
           нява слухът, че Югославия призовава за военна намеса в България, която
           не „се справяла със своите задължения по охрана на границата". На 3 ав­
           густ 1926 г. агенция „Ройтер" потвърждава истинността на това съобще­
           ние. Париж и Лондон приканват Белград към въздържане от подбужда­
           нето на конфликт. В югославската столица обаче са категорични - „София
           трябва да понесе отговорност за делата си." За смекчаване на обстанов­
           ката чрез БТА на 5 август българското правителство разпространява съ­
           общение, в което се заявява, че България приема югославската критика и
           ще направи всичко възможно за уталожване на напрежението по съв­
           местната с Югославия граница.573 Но Белград не се задоволява. На 11 ав­
           густ 1926 г. срещу България се подава колективна нота от името на пра­
           вителствата на Югославия, Гърция и Румъния. Към българското прави­
           телство се отправя остро предупреждение за вземане на енергични мер­
           ки за охрана на границите си и мерки за пълно ограничаване дейността
           на революционните комитети в страната. Инициаторът на нотата, югос­
           лавският външен министър Нинчич, предлага да се свика международна
           анкета, която да докаже „виновността на България". Поставен пред опас­
           ността от изпадане на страната в нова външнополитическа изолация, Бу­
           ров предприема спешни мерки. До българските легации се изпраща инс­
           трукция, в която се нарежда да изяснят пред западните правителства
           българската позиция по спорния между България и съседите й въпрос. А
           тя е: предприемане на неотложни мерки за подобряване на взаимоот­
           ношенията на приемлива за всички заинтересовани страни базисна ос­
           нова; отнасяне на спорните въпроси за мнение до Съвета на ОН.574 Тези
           действия се оказват навременни. В Европа вестта за колективната нота на
           трите балкански държави е широко огласена. Правителствата на всички
           държави изпращат свои емисари в региона, за да се информират по-
           подробно за обстановката. След известни колебания, Франция и Вели­
           кобритания отправят призив за постигане на мирно решаване на балкан­
           ските проблеми. По същество това е неофициална подкрепа на българс­
           ката позиция.575 За неуспеха на колективната нота говори и съобщението
           на в. "Политика": „Избрали сме зле момента на постъпката си, ние трябва
           да понесем последствията." Въпреки това вестникът подчертава: „Ние
           знаем сега кой е пътя, който не трябва да се взема".576






               НАБАН, сб. IV, ОП. 1, а.е. 128, л. 148-150.
               ЦДА, ф. 176 к, оп. 5, а.е. 467, л. 1-4.
               Косев, Д. Цит. съч., с. 47-49.
               НАБАН, сб. IV, оп. 1, а.е. 128, л. 153.
                                                                                                   183
   182   183   184   185   186   187   188   189   190   191   192