Page 189 - zapadni_pokrainini
P. 189

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...




           джийски чети" в Югославия е продължение на цялостната водена и до
           момента антибългарска политика. В същото време българският отговор,
           че за създаденото между двете държави напрежение вина носят югос­
           лавските власти, се определя за несъстоятелен. В Цариброд и района се
           засилват полицейските мерки. За ръководител на местния клон на неле­
           галната организация тук е посочен търговецът Ал. Връдловски. Обиските
           по домовете стават обичайно явление за местното население. 1926 г. се
           превръща в година на множество арести и насилия над българите в
           анексираните от Югославия Западни покрайнини. На организирания в
           Пирот процес на съд са изправени 15 българи, обвинени от местните по­
           лицейски власти в членуване и подпомагане на „нелегалната българска
           организация „Въртоп".579 Независимо от обстоятелството, че конкретни
           доказателства за обвинение не са намерени, на многогодишен затвор са
           осъдени петима от обвинените. Мотивът на „справедливия съд" е - „само
           за назидание".580 Междувременно от Белград не пропускат да хвърлят
           вината за множеството погранични инциденти върху България, която е
           обвинена, че ги инспирира. Пред българското правителство се отправя
           настояването да се забрани легалната организация на бежанците от За­
           падните покрайнини.


                   Въпреки напрежението по границата и липсата на желание от страна
           на Белград за водене на равностоен диалог, София за пореден път призо­
           вава югославската страна към нормализиране на двустранните отноше­
           ния.581 През 1927 г. югославският пълномощен министър в София Ракич е
           заменен от Л. Нешич.582 Изборът не е случаен. Новият югославски посланик
           е известен с възгледите си за осъществяване на по-тясно сближение между
           двете държави. От значение е и фактът, че той е личен приятел с част от
           българския политически елит - премиера А. Ляпчев, председателя на XXI
           ОНС проф. Ал. Цанков, депутатът Гр. Василев, проф. Д. Мишайков и др. Още
           преди да връчи акредитивните си писма на цар Борис III, Нешич осъщест­
           вява пряк контакт с Ляпчев. Разговорът има неофициален характер. На него




               Николов, Б. Димитровградска хроника..., с. 41.
           580 Западно ехо, бр. 134, 17.XII.1926.; Български запад, бр. 5, 25.17.1942.
           581  Благоприятен случай за нормализиране на двустранните отношения с Белград в Со­
               фия намират в извършените в края на 1926 г. правителствени промени. Начело на
               югославската дипломация застава Нинко Перич. Известните с непримиримата си ан-
               тибългарската политика личности като Пашич и Нинчич се оттеглят от политическата
               сцена. (През Х.1926 г. Момчило Нинчич подава оставка и напуска кабинета Узунович,
               а на 10.XII.1926 г. Никола Пашич умира).
           582  Преди да поеме дипломатическия пост в София Любе Нешич е бил заместник-външен
               министър и пълномощен министър на Югославия в Прага.

                                                                                                   185
   184   185   186   187   188   189   190   191   192   193   194