Page 188 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

* * *

Обясним е стремежът на българската външна политика за норма­
лизиране на отношенията с Югославия. Това се предопределя от нало­
жилото се в София мнение, че пътят към извоюване на достойно място за
България сред балканските и останалите европейски държави минава
най-напред през Белград. Впечатлява готовността, с която в югославската
столица откликват на тази българска инициатива. Обяснението за това се
намира в новото раздвижване на обстановката на Балканите. В Югосла­
вия с тревога се следи развоят на започналите преговори между Италия
и Албания. Смут внася съобщението за постигнатото от двете държави
споразумение, което прераства в подписването на италиано-албански
договор. Става ясно, че на практика Албания попада под италиански про­
текторат.577 Това принуждава югославското правителство да подсигури
своя гръб, като смири позицията си спрямо България. Същевременно в
Белград осъзнават, че положението в пограничните с България райони
става все по- тревожно. Активизирането на антиюгославските прояви
сред българите от Западните покрайнини дава повод на югославските
полицейски власти да направят своя практика провеждането на масови
хайки в „търсене на бунтовници", което се превръща в ежедневно за
местните хора явление. В. „Политика" публикува съобщения, че в Цариб­
род активна дейност развива нелегална организация. В броя си от 11 ав­
густ 1926 г. същият вестник с нескрита тревога отбелязва, че тя все повече
се разширява и разпростира. За неин председател се посочва лицето

Славчо Лазаров от Скопие, а централата й се намирала на българска те­
ритория. Същевременно се посочва, че периметърът на нейното дейст­
вие се ограничава в Царибродския срез, който се разширявал в посока
към Пиротско. Причините за ескалиращото напрежение Белград про­
дължава да търси единствено в българската страна. Пред София се нас­
тоява да се вземат най-енергични мерки срещу всички бежански органи­
зации в България, включително и тези, които се занимават с легална кул­
турно-просветна дейност.578 Повдигнатите обвинения, че българската
страна не спира да съдейства и подпомага преминаването на „комита-

577 През лятото на 1926 г. югославско-албанските отношения изпадат в кризисен етап.
След като през юни Белград прекъсва дипломатическите връзки с Тирана, защитата
на албанците в югославската държава се поема от Италия. Като повод за възникналия
конфликт се използва арестуването на един чиновник от югославската легация в ал­
банската столица. На 15 юни албанският пълномощен министър в Белград Цена Бег
напуска югославската столица. След съвместен натиск на Италия, Франция, Великоб­
ритания и Германия, през август дипломатическите връзки се възстановяват.
578 БТА, Бюлетин № 20, Първи, 14.1.1926; Политика, бр. 6571, 11.УШ.1926.
184