Page 190 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

присъстват единствено министърът на финансите Вл. Моллов и секретарят
на премиера - М. Янчулев. Двамата политици разменят мисли около двуст­

ранните отношения. Единодушно се възприема мнението, че конфликт
между двете държави няма и не трябва да има. Ляпчев споделя виждането
си, че осъщественото в края на 1920 г. анексиране на Цариброд и Босилег­
рад от Югославия е грешка, която е причина да се подклажда разделението
между двата народа. Отговаряйки, Нешич дава да се разбере, че в известна

степен споделя тези мисли и ако отношенията се подобрят, то може да се
говори за признаване на малцинствените права на българите в този край.
Въпреки че разговорът има конфиденциален характер и е размяна само на

лични становища, той бележи началото на нов момент в двустранните от­
ношения. За първи път югославски дипломат споделя, че проблемът с бъл­
гарското малцинство в Югославия съществува и трябва да се разреши.583 Но

конкретни действия в тази насока не се предприемат. Ето защо за Ляпчев
въпросът за Западните покрайнини си остава открит. Виждането си той
споделя със своя секретар. А то е: въпреки всички декларации Югославия
продължава да следва политиката, предначертана от Пашич. Завземането
на западните български територии е извършено по чисто тактически съоб­
ражения. Тези земи могат да се превърнат в разменна монета в двустран­
ните отношения. Когато в Белград намерят удобен момент, тогава те ще се
върнат на България и по този начин ще се покаже, че са изчистени всички
териториални спорове между двете държави. Говорейки за българския на­
ционален въпрос, българският премиер изказва мнение, че той рано или
късно ще се разреши. За разлика от своите предшественици обаче, той е на
мнение, че македонският въпрос стои и трябва да продължава да стои от­
ворен, защото само така ще може да се поддържа напрежението. За него
това е единственият начин разрешаването на българските национални
тежнения да се ускори. Това обяснява отношението на Ляпчев към същест­
вуващите в страната легални организации на българите от различните по­
робени краища. Българското правителство не изпълнява „съветите" на Бел­
град за тяхното ликвидиране. Затова именно в тези години ВК на бежанци­
те от Западните покрайнини успява да се доизгради в структурно отноше­
ние. От своя страна българската държава продължава с активното му фи­
нансиране. По отношение на политиката спрямо Югославия между Буров и
Ляпчев съществуват известни недоразумения. Както твърди секретарят на
премиера - М. Янчулев, всеки един от двамата изгражда своя собствена
концепция по въпроса. За разлика от министър-председателя Буров е на

583 Официалното становище на Белград е, че на територията на Югославия не живее бъл­
гарско малцинство. В направените преброявания никъде не се споменава, че в дър­
жавата има наличие на българи.
186