Page 191 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини и българо-югославските отношения...

мнение, че за преодоляване на перипетиите в двустранните отношения е
необходимо да се ограничи дейността най-вече на легалните и революци­
онните македонски организации, на което Ляпчев се противопоставя. Спо­
ред него, техните действия са последица от продължаващото задълбочава­
не на основния въпрос, появил се в резултат от заграбването на Македония
и Западните покрайнини от Югославия. Към това се прибавя и засилената
политика на денационализация, провеждана от югославските власти спря­
мо българското население в тези области.584 * Своето виждане за „разбира­
телство на Балканите" Буров защитава в произнесената на 8 юли 1927 г. реч
пред Народното събрание. За него приоритетни са ходовете по защитата на
българските малцинства в останалите балкански държави. Само така би се
585
премахнало тлеещото напрежение на полуострова.

Въпреки демонстрирането на приятелски отношения между Белг­
рад и София, през есента на 1927 г. избухва ново напрежение в двуст­
ранните отношения. Повод за това е убийството на югославския генерал
Ковачевич от дейци на ВМРО. Ответната мярка е убийството на бащата и
брата на Иван Михайлов. Двустранните отношения се обтягат още пове­
че, когато по заповед от Белград границата се затваря. Преминаването на
български поданици в югославска територия става невъзможно.586 В
югославската столица отекват призиви за нови репресивни мерки срещу
България. Българското правителство, в лицето на вътрешния министър
ген. Вълков се обвинява в открито подпомагане на ВМРО. В Скупщината
министър Маринкович призовава София да вземе крути мерки за „озап-
тяване на комитаджиите". Едва след ликвидирането на македонската ор­
ганизация, заявява той, Белград би погледнал на изток и би работил за
подобряване на двустранните отношения.587 Изявлението прозвучава в
известен дисонанс с наново прокламираната от югославското правителс­
тво идея - „Балканите за балканците". Стара по своята същност, тя се пос­
тавя в основата на югославската външна политика. Отново се възвръща и
идеята за „балканско Локарно".588 В белградската преса тези виждания

НАБАН, сб. IV, ОП. 1, а.е. 194, л. 651-654.
Стенографски дневници на XXII ОНС, I ИС, 14 з., 8.711.1927, с. 252-266.
Палешутски,К. Македонският въпрос..., с. 207.
БТА, Бюлетин N° 588, Първи, 24.Х1.1927.
Промяната в отношението на Белград отчасти се дължи и на осъществената в началото на
1928 г. правителствена смяна. На 28.11.1928 г. се сформира нов кабинет начело с дотога­
вашния министър-председател Вукичевич. Външен министър е В. Маринкович. Правител­
ството е коалиционно и е изградено от: 10 радикали, 5 демократи, 1 словенец, 1 хърватин
и 1 независим. В този си вид кабинетът просъществува няколко месеца. На 28 юли с.г. се
съставя нов, начело с лидера на словенските клерикали Антон Корошец.

187