Page 192 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

се тълкуват нееднозначно. От една страна се прокрадва предположение­

то, че този е начинът Югославия да наложи хегемонията си над всички
съседни народи. Което би бил поредният опит за отстраняване на влия­
нието на великите сили върху делата на балканските държави. А поводи
за такова желание има. Нееднократно досега именно намесата на вели­
ките сили са възпрепятствали югославските призиви за сформиране на
общ балкански фронт срещу България.589 Кризата в българо-югославските

отношения поражда проблеми в кабинета на българското правителство и
сред политическия елит. На отправените срещу Буров обвинения в „муд­
ност" и „нецелесъобразност в действията, противостоящи на югославски­
те искания" българският външен министър отговаря, че е противник на
„авантюризма в българската външна политика". В реч пред Народното
събрание той дава ясен отговор на отправените срещу него нападки в
„пасивна" и „неумело" провеждана външна политика. За Буров България
е изправена пред изключително съдбоносни решения, които трябва да
се вземат в „интерес на родната политика". Това обаче не означава от­
казване от справедливо решаване на българския национален въпрос.
Напротив, Буров разглежда въпроса в контекста на развитието на меж­
дународните отношения - „Държавните граници не се определят само от
чувството за справедливост, те са въпрос и на сила". Твърдото убеждение
на българския външен министър е, че „политиката се гради и с търпе­
ние".590 В своите действия Буров е привърженик на идеята за сближение
между България и Югославия „на всяка цена". Тук той не се отказва и от
плановете за федерация между двете държави. Това виждане дълго
време занимава мислите на българския външен министър. Но макар и
привърженик на тази идея, постепенно в него се загнездва съмнението,
че тя „няма да се задържи в политическата практика".591 И все пак до
българските дипломати зад граница са изпратени строги инструкции с
действията си да демонстрират желанието на България за сближение с
Югославия и със съседните балкански страни. В изпълнение на това ука­
зание в началото на 1928 г. българският пълномощен министър в Белград
Вакарелски отправя призив за подобряване на отношенията между двете
съседни държави. В дадените от него изявления той поставя въпроса за
отваряне на българо-югославската граница, затворена наново едност­

589 БТА, Бюлетин № 13, Първи, 10.1.1928, с. 2.; Бюлетин № 24, Първи, 16.1.1928, с. 3.
590 Стенографски дневници на XXII ОНС, II ИС, 6 з.,25.Х.1927,с. 63-70.
591 Такива мисли Буров споделя пред швейцарския журналист Уилям Мартен, в разговор
състоял се в Женева на 15.IX.1927 г. // Митев, Д. Исторически свидетелства за между-
военна България във фонда на Уилям Мартен. Архив на Обществото на народите, Же­
нева. // ИДА, кн. 64, с. 46-49. -С., 1992. Документ № 1.

188