Page 34 - zapadni_pokrainini
P. 34

Част Първа.

                Двубоят на Парижката мирна конференция

                                                  (1919 г.)




                  1.  Стремежът на Югославия за откъсване на нови

                  български земи

                  В качеството си на съюзница и воювала на страната на Антантата
           държава, Югославия се нарежда в лагера на победителите. Поканата за
           участие в започналата в Париж мирна конференция Белград възприема
           като шанс за извличане на максимална изгода от предстоящото „прераз­
           пределение на печалбите от войната". Югославските управляващи про­
           дължават да се изживяват като „Пиемонт на Балканите". Това се свързва
           с желанието им за пряко участие в изграждането на новата балканска
           политическа карта. Въпросът за разширение на старите сръбски граници
           отново се поставя в центъра на белградските стремежи. При осъществе­
           ното обединение на сърби, хървати и словенци, под ръководството на
           Сърбия, се постига териториално разширяване на север и запад. Остава
           същото да се извърши и в посока на изток. Амбициите, които Белград
           предявява в Париж към западните български земи не са нещо ново. Те
           имат и своята предистория, чието начало може да се търси още в първи­
           те десетилетия на XIX в.
                  Сърбия, чиято наследница се явява Югославия, е една от първите
           страни в Югоизточна Европа извоювала своята самостоятелност от Османс­
           ката империя. През 1829 г., с издадения хатишериф се потвърждават са­
           мостоятелните политически права на сръбската държава. Придобилите са­
           моувереност млади сръбски държавници започват да гледат на страната си
           като на естествен център, около който да се обединят всички южни славя­
           ни. Началото на виждането „Сърбия - Пиемонт на Балканите" стартира през
           1844 г. За негов родоначалник се определя сръбският държавник и дипло­
           мат Илия Гарашанин. В своята програма за национално въздигане на роди­
           ната - т. нар. „Начертание", той излага възгледа си за създаването на „Вели­
           ка Сърбия". Предвижданията му са, че това ще стане чрез едно постепенно
           присъединяване „тухла по тухла" на Босна, Херцеговина и Черна гора, по-
           късно евентуално на Македония и България, към и под ръководството на
           Сърбия.89 Приемайки гарашаниновото „Начертание" за основна програма



          89
              Тошев, А. България и нейните съседи, с. 85-86. -С., 1943.; Илчев, И. Родината ми..., с.
              33.
                                                                                                     31
   29   30   31   32   33   34   35   36   37   38   39