Page 35 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

във външната си политика, сръбските държавници започват изпълнението

на заложените идеи. Така през втората половина на XIX в. в Белград се раз­
пространява тезата, че „Балканите са на балканците". По същото време за
първи път се лансира идеята за създаване на федерация от сърби, хървати
и словенци, но скоро се изоставя. Все още някои от ръководните държав­
ници на Сърбия гледат на хърватите като на врагове, при все че са включе­
ни в плановете им за „Велика Сърбия". Малко внимание се обръща и на
словенците, тъй като в тогавашния момент те са под силното австрийско
влияние. Това естествено насочва погледите към българските предели. До­
тогава те неведнъж са били обект на засилено внимание - още през 1833 г.,
в зората на създаването на сръбската национална програма, към Княжество
Сърбия са присъединени немалък брой територии, населени с българи, а
именно: Кладово, Неготин, Зайчар.90 В течение на годините погледът на
сърбите все повече се насочва на изток. Разглеждайки ситуацията в Югоиз­

точна Европа, Гарашанин стига до извода, че най-голямата пречка в тази
насока е преклонението на българите към Русия, която от своя страна съз­
нателно използва това в своите замисли за инвазия на Балканите. Ето защо,
препоръките на сръбския държавник се свеждат до изпълнение на задача­
та - „вкореняване на сръбското влияние в България". Посочва се пътят, по
който това да стане. А именно: Сърбия да отвори даром вратите на своите
учебни заведения за българи; в сръбските богословски училища да се из­
вършва прием на български младежи, които при връщането си като свеще­
ници по родните места да разпространяват сръбското влияние; из българс­
ките земи да се изпратят способни хора, които да втълпяват сред местното
население, че българите ще получат помощ за избавлението си от робство
от Сърбия; в сръбските градове да се приемат и печатат български книги,
като по този начин се изпревари в това отношение Русия.91
Руско-турската война (1877-1878) възражда стремежите на сръбските
управници за ново териториално разширение. За нищожното участие на
Сърбия във войната, по силата на Санстефанския прелиминарен мирен до­
говор, тя получава от руската дипломация Моравско с Ниш, Пирот, Леско-
вац и Враня, което по проекта на посланическата конференция в Цариград
от 1876 г. представлява част от Западна България. Въпреки това в Белград
възприемат развоя на събитията като неблагоприятни за сръбската държа­
ва. Разочарованието идва от факта, че вместо да се задоволят напълно
сръбските претенции и програмата на Гарашанин най-накрая да се реали­
зира на Балканите, се очертава една нова и то сравнително голяма българ­

Регионът е познат в българската историческа литература и с името Тимошко.
91 Гарашаниновото "Начертание" е подробно изследвано от: Трайков, В. Идеологичес­
ки..., с. 142-150.
32