Page 36 - zapadni_pokrainini

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)

ска държава. Под давление на австро-унгарската дипломация Белград се
отказва от сръбските земи отвъд реките Дрина и Лим. За сметка на това
претенциите се насочват на изток. На 12 юни 1878 г., по време на заседани­
ята на Берлинския конгрес, чрез своя представител Йован Ристич Сърбия
оповестява недоволството си от решенията в Сан Стефано. В изложения
пред Великите сили мемоар сръбските представители изразяват желанието
да включат в своята държава не само селищата Кичево, Скопие и Егри Па­
ланка, но и намиращите се още по на изток български градове Трън, Белог­
радчик и Видин.92 За известно време Белград се вижда принуден да възп­
риеме наложеното с Берлинския договор статукво на Балканите. Но макар
и неудовлетворени, амбициите за бъдещо териториално разширение на

изток остават.93 94Те се възраждат отново в годините на двете Балкански и
Първата световна война. В новите условия въпросът за прекрояване на съ­
ществуващата до момента българо-сръбска граница се разглежда основно
94
в две насоки: национално-политическа и военно-стратегическа.
В катализатор за проявените сръбски амбиции се превръща развоят
на бойните действия по време на Първата световна война. Очертаващата се
победа на съюзниците от Антантата подбужда Белград към активни дейст­
вия. Още на 2 април 1917 г. министър-председателят Н. Пашич поставя
пред сръбското Върховното командване въпроса за бъдещите граници на
Сърбия да се разгледа най-внимателно и с приоритет. Изпълнението на за­
дачата се поема от полк. П. Пешич.95 За основа на изготвения от него проект
се използват идеите, разработени през 1914-1915 г. от членовете на т. нар.
Нишка група от учени.96 Доразработвайки техните виждания, Пешич опо­

вестява „Меморандум, предназначен за нашите съюзници по нашите на­

Тошев, А. България и..., с. 111-116.
93 По отношение на българо-сръбската граница Берлинският конгрес препотвърждава
записаното в Санстефанския договор. В Сърбия остават Тимошко и Поморавието.
94 Сто]анчевиЬ, Вл. ОдчеТзиванье ^угославенско - бугарске границе 1918 године. // Збор-
ник радова Истори]'ски институт. Научни скуп Срби]а 1918 године и стваранье
?угословенске државе, кн. 7,с. 317. -Београд, 1989.
95 Пешич, Петър - висш сръбски военен, достигнал до чин генерал. Член на югославската
делегация на Парижката мирна конференция (1919 г.).
96 През втората половина на 1914 г. в Ниш се сформира група учени, чиято задача е да
изработят проект на сръбските национални виждания по бъдещото устройство на
стария континент. Целта е, когато се свика бъдещата международна конференция,
сръбската страна да излезе с конкретни предложения. По отношение на България е
казано, че тя може евентуално да се присъедини към планираната южнославянска
държава. С изработването на проектите са ангажирани едни от водещите сръбски
учени по това време - Й. Цвиич, Ал. Белич, Л. Йовович, Н. Стоянович, Сл. Йованович и
др. - ЕкмечиЪ, М. Ратни цильеви Срби]е 1914 г., с. 87-88. -Београд, 1973. Стоа]нчевиЬ,
Вл. ОдчеЬиванье..., с. 317.
33