Page 38 - zapadni_pokrainini
P. 38

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)



            на САЩ Уудроу Уилсън" за следвоенно устройство на света. Става дума
            за точка XI, в която се уточнява, че „Взаимоотношенията между балканс­
            ките държави трябва да бъдат определени от дружески съглашения в съ­
            ответствие с исторически установените международни гаранции за поли­
            тическа и икономическа независимост, и териториална цялост на всички
            балкански държави".99100 Като се има предвид нарастващият авторитет на

            американския президент е видно защо през лятото на 1918 г. Пашич пра­
            ви корекции по отношение начина за бъдещото установяване на югос­
            лавските граници и по-точно с България. До своите дипломати той изп­
            раща нови инструкции, в които искането за гранични корекции се моти­
            вира с изключително военно-стратегически причини. Използваната до
            този момент от Белград тактика е сменена. Всички досегашни искания за
            промяна на границата с България се мотивират с причини от етнически
            характер.101 В изявление на 10 септември 1918 г. пред агенция „Ройтер"
            Пашич мотивира целите на водената от него външна политика, насочена
            изключително към изграждане и укрепване на новата югославска държа­
            ва КСХС. Не пропуска да спомене и за желанието на Белград страните ви­
            новни за войната, между които и България, да бъдат наказани по най-
            суров начин. Относно исканата поправка на източната граница, той зая­
            вява: "Ние няма да унищожаваме България. Искаме само нашите при­
            родни, също така и нашите национални граници".102
                    За изпълнение на поставената задача - постигане на първенстваща
            роля на Балканите, югославското правителство предприема активна кам­
            пания за пропагандиране на идеите си в чужбина. Изградените по време





            99  Уилсън, Томас Уудроу (1856-1924) - 28-я президент на САЩ. През 1918 г. става иници­
                атор на програма за следвоенното устройство на света, известна под името "14-те
                точки". Ръководител на американската делегация на Парижката мирна конференция
                (1919 г.). Уилсън е професор по институционно право в Принстънския университет.
            100  В оповестената на 8.1.1918 г. от президент Уилсън Програма за следвоенно устройство
                на света се предвижда: Възтържествуване на справедливостта и разбирателството меж­
                ду хората; Осигуряване суверенитета на всяка отделна държава; Спазване принципа за
                самоопределение на народите при прокарването на новите държавни граници и пр.
            101  Сто]анчевиН, Вл. ОдчеЬиванье..., с. 318.
            102  Пак там, с. 319. В своята политика Пашич намира опора сред представителите на
                югославската интелигенция. И в нейните среди антибългаризмът пуска дълбоки коре­
                ни. Така например проф. Цвиич в лекция, произнесена в началото на 1918 г. в Сорбо-
                ната, отправя остри нападки срещу българския народ, наричайки го: "Нашият най-лош
                неприятел". // Собрана дела 1ована Цви)иЬа. Т. II, с. 305. -Београд, 1987.; Пашич се ос­
                ланя и на надеждите давани от страна на Франция. В Ке Д'Орсе му дават да разбере,
                че френското правителство е съгласно българската държава да бъде държана в изо­
                лация и потвърждават постановленията записани в Букурещкия мирен договор от
                1913 г. // С1ВА1, АМАЕР, 5епе: Ра1х, □. 1, Роп1епау а Р1сЬоп.
                                                                                                       35
   33   34   35   36   37   38   39   40   41   42   43