Page 37 - zapadni_pokrainini
P. 37
Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)
ционални искания".97 В него за основно начало при определяне на бъде
щите югославски граници се посочва „Разграничаване въз основа принципа
на народността". Бъдещата югославско-българска граница се определя в
най-общ вид. А именно: започвайки източно от Арчар планина на р. Дунав,
тя се спуска на юг през прохода Петрохан (покрай с. Мешковица), след кое
то продължава по вододела на реките Нишава и Струма, и опира на юг до
гръцката граница. Така се отправят претенции към земи, разположени по
цялата българска западна граница. Изпълнява се задачата поставена от
Пашич, че в етнографско отношение това е територия, намираща се безп
ричинно в България. Поради което е необходимо тя да се „прибере в рам
ките на Югославия. В меморандума се отделя специално място на етничес
ката принадлежност на живеещите в исканите територии. Споделя се сръб
ското виждане, че населението в тях е познато с името „шопи" или
„сбрульци", говорещо с особеностите и идиоматизмите на сръбския език.
Подчертава се, че тези хора живеят в земите, разположени дълбоко на из
ток в българската държава - до р. Искър. Същото се отнася и за земите в
Македония, които дълги години са били под духовното ръководство на
сръбската Ипекска патриаршия. Основният извод е „Пограничните племе
на: македонците, които живеят по долината на р. Струма; шопското, което
населява Софийската котловина, и тимошкото (торлачкото), което се прос
тира на изток от р. Цибра (Цибрица), близо до р. Искър - са близки по език,
обичаи и са еднакви със сръбския народ, а не с българския... Самото насе
ление използва тимошко-лужишки тип говор, какъвто се употребявава в
най-източните части на Югославия, докато в Западна България, където тези
земи и хора се намират сега, се говори южно-моравски тип говор." Тези
мисли не са нещо ново за Пашич и водената от него шовинистическа поли
тика. Подобна теза той развива още при създаването на Балканския съюз
през 1912 г., но тогава идеята не се прокламира широко, тъй като полити
ческата и военната ситуация на Балканите има по-друга насока. Текстът на
одобрения от правителството меморандум се изпраща до всички югослав
ски дипломатически представители. В инструкциите, които го съпровождат,
Пашич нарежда той да се разпространява навсякъде по официален път. За
целта премиерът съветва да се даде гласност и на мненията на учените-
експерти по история, етнография и езикознание - Й. Радонович, Т. Чорче-
вич, Ал. Белич, Й. Цвиич и др., поставили се в услуга на дипломатите. 98
Предприетите от Белград действия се озовават в противоречие с
някои от точките в оповестената същата година програма на президента
Пак там.
98
Сто|анчевиЬ, Вл. ОдчеЪиванье..., с. 318.
34

