Page 37 - zapadni_pokrainini
P. 37

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                ционални искания".97 В него за основно начало при определяне на бъде­
                щите югославски граници се посочва „Разграничаване въз основа принципа
                на народността". Бъдещата югославско-българска граница се определя в
                най-общ вид. А именно: започвайки източно от Арчар планина на р. Дунав,
                тя се спуска на юг през прохода Петрохан (покрай с. Мешковица), след кое­
                то продължава по вододела на реките Нишава и Струма, и опира на юг до
                гръцката граница. Така се отправят претенции към земи, разположени по
                цялата българска западна граница. Изпълнява се задачата поставена от
                Пашич, че в етнографско отношение това е територия, намираща се безп­
                ричинно в България. Поради което е необходимо тя да се „прибере в рам­
                ките на Югославия. В меморандума се отделя специално място на етничес­
                ката принадлежност на живеещите в исканите територии. Споделя се сръб­
                ското виждане, че населението в тях е познато с името „шопи" или
                „сбрульци", говорещо с особеностите и идиоматизмите на сръбския език.
                Подчертава се, че тези хора живеят в земите, разположени дълбоко на из­
                ток в българската държава - до р. Искър. Същото се отнася и за земите в
                Македония, които дълги години са били под духовното ръководство на
                сръбската Ипекска патриаршия. Основният извод е „Пограничните племе­
                на: македонците, които живеят по долината на р. Струма; шопското, което
                населява Софийската котловина, и тимошкото (торлачкото), което се прос­
                тира на изток от р. Цибра (Цибрица), близо до р. Искър - са близки по език,
                обичаи и са еднакви със сръбския народ, а не с българския... Самото насе­
                ление използва тимошко-лужишки тип говор, какъвто се употребявава в
                най-източните части на Югославия, докато в Западна България, където тези
                земи и хора се намират сега, се говори южно-моравски тип говор." Тези
                мисли не са нещо ново за Пашич и водената от него шовинистическа поли­
                тика. Подобна теза той развива още при създаването на Балканския съюз
                през 1912 г., но тогава идеята не се прокламира широко, тъй като полити­
                ческата и военната ситуация на Балканите има по-друга насока. Текстът на
                одобрения от правителството меморандум се изпраща до всички югослав­
                ски дипломатически представители. В инструкциите, които го съпровождат,
                Пашич нарежда той да се разпространява навсякъде по официален път. За
                целта премиерът съветва да се даде гласност и на мненията на учените-
                експерти по история, етнография и езикознание - Й. Радонович, Т. Чорче-
                вич, Ал. Белич, Й. Цвиич и др., поставили се в услуга на дипломатите. 98


                        Предприетите от Белград действия се озовават в противоречие с
                някои от точките в оповестената същата година програма на президента



                    Пак там.
                98
                    Сто|анчевиЬ, Вл. ОдчеЪиванье..., с. 318.
                34
   32   33   34   35   36   37   38   39   40   41   42