Page 39 - zapadni_pokrainini
P. 39

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)



                   на войната пропагандни центрове - в Париж, Лондон и Женева, продъл­

                   жават да развиват активна дейност. Докато в първите години от своето
                   съществуване техните усилия се съсредоточават най-вече към идеята за
                   единна югославска държава, то след постигането на целта, обсегът на
                   действията им се променя. До своите дипломатически мисии Белград изп­
                   раща инструкции, в които се набляга на новите-стари цели на югославска­
                   та външна политика: териториално разширяване и заемане на водеща ро­
                   ля сред останалите балкански държави. По същество тази политика не е
                   нещо ново, а активизиране на старите сръбски амбиции, пречупени през
                   призмата на новото съотношение на силите в Европа. Като първа крачка се
                   предприема масирана пропаганда в чуждите, най-вече френски вестници.
                   Главен аргумент за своите нараснали претенции Белград посочва участие­
                   то си във войната, както и приноса на Югославия за разгрома на Турция и
                   България. В Париж се изгражда нов център, заемащ се с активното пропа­
                   гандиране на югославската национална кауза. Тук се реализира идеята,
                   подкрепена от министъра на народната просвета и църковните дела М.
                   Трифунович, за създаване във френската столица на „Сръбски институт". С
                   подобно предложение излизат и професорите от Белградския университет
                   Ст. Станойевич и К. Кумануди. Идеята, одобрена от Н. Пашич, е щедро фи­
                   нансирана. Със заповед на министър Трифунович са посочени членовете
                   на института, общо 16 на брой, между които личат имената на: Й. Цвиич,
                   Св. Петрович, Ал. Белич, К. Кумануди, Ст. Станойевич. Разпространяват се
                   няколко брошури, обединени в две библиотеки: „Ьез СЩезХюпз
                   соп1:етрога1пе5" и „Пиезйопз Ьа1кап1рие5". Успоредно с тях през 1919 г. се
                   списва и редактираното от Ал. Арнаудович сп. "Кеуие Уоиео51ауе", издание
                   на Лигата на сърбо-хърватско-словенските студенти във френската столи­
                   ца.103 Югославското лобиране в Париж се подкрепя и от усилията на чле­
                   новете на „Югославския комитет", който премества седалището си от Лон­
                   дон в Париж. Подетата от Белград пропаганда провежда масирана кампа­
                   ния и в очертаващата се нова велика сила САЩ. Тамошният югославски
                   посланик Л. Михайлович продължава започнатите в средата на 1917 г.
                   опити за спечелване на повече привърженици. Пред американските дип­
                   ломати той представя становището на своето правителство, че по отноше­
                   ние бъдещата съдба на Балканите е необходимо да се запази статуквото,













                       Илчев, Ив. Цит. съч., с. 158.
                   36
   34   35   36   37   38   39   40   41   42   43   44