Page 59 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

рална Европа към Близкия изток; отстояване независимостта на българс­
ките железници, както и въпроса за съдбата на българското морско и
речно корабоплаване;
4. Подкомисия, занимаваща се с провеждането на нова стопанска
политика и изграждане законодателството на труда. С тези въпроси се за­
емат К. Попов и професорите Мишайков и Цанков. Пред тях се изправят
проблемите за възстановяване и насърчаване на българската междуна­
родна търговска политика; за доближаване на българските стопански ин­
тереси към изискванията на световното законодателство на труда и др.;
5. Подкомисия за финансовата консолидация. В нея са привлечени
А. Буров и М. Сарафов, подпомагани от представители на финансовото
министерство. На тях се поверява да се произнесат по въпросите за бъл­
гарското участие във войната и направените за целта външни заеми; за
разпределението на натрупаната военна плячка; българските военни за­
дължения към Германия; около платежоспособността на България и
евентуалните гаранции, които тя би могла да даде за това.157

Българските дипломати все повече се убеждават в необходимостта
съдбата на България да стане достояние на по-широк кръг от световната
общественост. От своя страна това предполага изнамиране на най-
ефективен партньор, който да съдейства при представяне на българската
позиция в Париж. Изхождайки от създалата се във френската столица си­
туация, такъв се открива в лицето на американската делегация. За това
особено енергично настоява Д. Мишев. На 3 юни 1919 г. до президента
Уилсън е изпратено послание, в което се изказва надежда прокламира­
ните принципи за следвоенното устройство на света да бъдат приложени
на практика. Идеята България да намери защита в лицето на американс­
ката дипломация не е нещо ново. Тя се основава на факта, че по времето
и особено след края на Първата световна война САЩ все по-открито ма­
нифестират своите намерения за първенстваща роля при определянето
на световната следвоенна политика. Не за пренебрегване е и фактът, че
по време на цялата война България и САЩ не прекъсват своите диплома­
тически връзки. Американските дипломати често се изказват в подкрепа
на българските искания. Още през октомври 1917 г. с декрет на прези­
дента Уилсън, във Вашингтон към Държавния департамент се създава
„Комисия за разследване проблемите и условията на бъдещия мир в све­
та". Съставна част е специалната балканска секция, която се заема да
разгледа и прецени основателността на декларираните териториални
претенции на балканските държави. Пред нея етнографът Уилям X. Бък-

157 ЦДА, ф. 121 к, оп. 1, а.е. 382, л. 1-2.

56