Page 61 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

Опитите за намиране на партньор за подкрепа на българската кауза
не се ограничават само към САЩ. В началото на 1919 г. като специален
емисар на българското правителство за чехословашката столица заминава
проф. Ал. Балабанов. Там той връчва меморандум, отправен до всички
чешки политици, в който търси тяхното съдействие България да бъде тре­
тирана по справедлив начин на мирната конференция в Париж. По-късно
проф. Балабанов е приет от президента на чешката република Т. Масарик,
пред когото също излага молбата за подкрепа на българските искания за
запазване излаза на Бяло море.163 В резултат от мисията на Балабанов,
през март 1919 г. между България и Чехословакия се сключва споразуме­
ние за търговска размяна, което представлява успешен пробив на българс­
ката дипломация за излизане от наложената външнополитическа изола­
ция на България. За пропагандатор на българските искания Външно ми­
нистерство използва и българските легации в европейските столици. От тях
се получава навременна информация за настроенията в редиците на ев­
ропейската общественост, благодарение на които се изгражда и външно­
политическата стратегия на българската дипломация. С първостепенна
важност се ползват донесенията от Берн. Благодарение на тях в София се
узнава за хода около изработването на българския мирен договор в Па­
риж.164 Подобна информация се дава и от консулството в Женева. От пис­

мата на консула М. Милчев личи трудността, която подопечните му дип­
ломати срещат при опитите си за спечелване на общественото мнение на
българска страна.165 Във външно министерство постъпва информация и от

българската легация във Виена. Тук, за разлика от Германия, с която дип­
ломатическите отношения са прекъснати по силата на Солунското спора­
зумение, контактите продължават да се поддържат. Донесенията на пос­
ланик А. Тошев дават по-ясна представа за положението в южнославянс­
ките области на бившата Хабсбургска империя, както и за подготовката и
съдържанието на мирните договори с Германия, Австрия и Унгария. Оттук
в София се получават и първите известия за създаването на КСХС.166

* * *

В сложната и напрегната обстановка, когато българската диплома­
ция все повече изпада в затруднено положение, София научава, че по

163 ИБИ, т. XXIII, С., 1985, Чехословашки извори за българската история. Ч. 1, с. 19-22,
25-26.
164 ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 41, л. 33 и сл.
165 Пак там, а.е. 1240, л. 1-2.
166 Пак там, а.е. 1241, л. 38-41, 45 и сл.

58