Page 60 - zapadni_pokrainini
P. 60

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)




           лър представя доклад за наслоените проблеми на Балканите. Въз основа
           на него, както и на представения по-късно от Ал. Сониксен рапорт по ма­
           кедонския въпрос,158 членовете на секцията стигат до убеждението, че
           причината за противоречията между отделните балкански страни се ко­
           ренят в част от клаузите на сключения след Втората балканска (Между­
           съюзническа) война Букурещки мирен договор. Той е окачествен от аме­
           риканските експерти за „резултат от действията на една корумпирана
           дипломация, която сега народите от целия свят следва да ликвиди­
           рат".159 Тръгвайки за Парижката мирна конференция, американската де­
           легация е инструктирана да отстоява изработеното виждане на Държав­
           ния департамент спрямо евентуалните промени в границите на Балканс­
           кия полуостров. А то е: сръбско-българската, българо-румънската и бъл­
           гаро-турската граница да останат такива, каквито са били преди войната
           от 1913 г. Така би се постигнало България да има излаз на Бяло море;
           България да има достъп до Кавала или Солун; Българо-турската граница в
           Одринско да стига до линията Мидия-Енос и българо-румънската грани­
           ца да се върне такава, каквато е била до 1913 г.160


                   В известна степен за формираното във Вашингтон мнение допри­
           нася и активната дейност на тамошния български дипломатически пред­
           ставител Ст. Панаретов. Той успява да връчи два меморандума на дър­
           жавния секретар Р. Лансинг. Непосредствено преди заминаването на
           американската делегация за Париж, Панаретов се среща и с един от чле­
           новете й X. Уайт.161 Неоценима помощ при пропагандиране на българска­
           та кауза оказва и И. Евстр. Гешов, който също провежда срещи с някои от
           водещите американските политици. Благодарение на техните усилия в
           американското общество все повече се затвърждава убеждението, че по
           време на войната България се е сражавала по локални причини и че ней­
           ното участие няма нищо общо с идеите на германо-австрийския блок за
           световно господство. За това спомага и изразеното становище на амери­
           канския дипломат Мърфи. С негова помощ в печата се отпечатват статии,
           проучвания и рапорти на американски мисионери, пропити от пробъл-
           гарски настроения, показващи, че исканите от България земи са населени
           изцяло от българи.162



           158  В своят рапорт Сониксен окачествява претенциите на Югославия и Гърция към подял­
               бата на Македония за "типичен случай на пристрастие".
           159  Пантев, А. Проекти на САЩ..., с. 35-36.
           160  Пак там, с. 38; Муравиев, К. Цит. съч., с. 88-89.
           161  Василев, В. Македонският..., с. 21.
           162  Подобни статии се печатат на страниците на вестниците Пряпорец, Мир, Зорница и

               АР-
                                                                                                     57
   55   56   57   58   59   60   61   62   63   64   65