Page 54 - zapadni_pokrainini
P. 54

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)



          ния, не скриват своето явно пренебрежение към България.139 Тук се стига
          до парадокса общественото мнение често да подтиква и изпреварва в
          своите действия стъпките на дипломатите. За целта в началото на 1915 г.
          за Германия заминава проф. А. Иширков.140 Резултатите от пътуването си
          той споделя със свои колеги и дипломати. Налага се изводът, че българс­
          ките интереси трябва да се защитават навсякъде и по всякакъв начин.
          Най-добре би било, ако с това се ангажират предимно чужденци и то за­
          емащи отговорни постове в своите държави.141 В този момент български­
          те виждания по много от балканските и общоевропейските въпроси, ста­
          ват достояние на световната общественост единствено чрез издаваните
          от БТА бюлетини. В очерталата се обстановка, както и самият Иширков
          потвърждава, това се оказва твърде недостатъчно. Поради създаденото
          напрежение от развитието на военните действия по различните фронто­
          ве из Европа, се решава информацията подавана от БТА да се разшири и
          обогати, като постепенно се увеличат страните, където тя се разпростра­
          нява. Всичко това да се придружава от издаването на брошури, чрез кои­
          то световната общественост може да се запознае по-отблизо с обстанов­
          ката на Балканите и българските национални въжделения. От средата на
          1916 г. МВнРИ започва да разработва нова програма, свързана с популя­
          ризирането в чужбина на българските претенции. В дипломатическите
          среди става ясно, че бъдещото устройство на света ще се решава на една

          предстояща мирна конференция, която ще изгради устоите на следвоен­
          на Европа. На дневен ред се поставя въпросът за създаването на единен
          български център, който да работи извън страната. Неговата цел е да
          проучва и обработва европейското обществено мнение. До този момент
          подобни центрове в чужбина са изградени от почти всички балкански
          държави. При обсъждането на предложенията в коя страна да се изгради
          българският център, във Външно министерство се спират на Швейцария
          по съвета на бившия депутат Ал. Кипров. Основният мотив да се спре из­
          борът върху тази страна е, че тя е сред малкото централни европейски
          държави. Освен това в Швейцария са съсредоточени пропагандните ми­
          сии на останалите балкански страни.142 С изпълнението на задачата се
          заема българският пълномощен министър в Берн Симеон Радев.143 Той



          139  Дамянов, С. България във френската политика. -С. 1985.; България и балканските
              страни по време на войните (1912-1918 г.) -С., 1985.
          140  Иширков, Анастас (1868-1937) - български учен - географ, историк и етнограф. Специ­
              ализирал в Лайпциг, Берлин, Париж и Виена. Професор по география в Софийския
              университет, член на БАН.
          141  Илчев, Ив. Цит. съч., с. 161.
          142  Илчев, Ив. Цит. съч., с. 162-163.
          143  Радев, Симеон (1879-1967) - публицист и дипломат. Многократно е български пълно­
              мощен министър в Хага, Анкара, Вашингтон, Лондон.
                                                                                                    51
   49   50   51   52   53   54   55   56   57   58   59