Page 57 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

га най-вече Македония, с пълна сила то важи и за останалите спорни те­
ритории. Тези идеи намират изява на страниците на издаваното в Берн
сп. „Плебисцит". По-късно, когато в Париж пристигат българските предс­
тавители за участие в мирната конференция, между тях и Д. Мишев за­
почва оживена кореспонденция.150 От началото на 1919 г. българските
дейци в Швейцария активизират своята дейност. В Париж, в секретариата
на конференцията, се депозират множество изложения и телеграми,
свързани с българската проблематика. Всичко това се налага от факта, че
в Териториалната комисия започва разглеждането на въпроса за уточня­
ване на бъдещите български граници. На 21 март 1919 г., в отговор на
предявените от страна на Гърция претенции спрямо Западна Тракия, от
Берн в Париж се получава първата българска протестна телеграма.151 Ня­
колко дни по-късно, на 2 април е отправена втора телеграма, адресирана
лично до ръководителите на американската, английската, френската,
италианската и японската делегация. С нея „Българският съюз в Швейца­
рия" протестира най-енергично срещу отправеното от югославската де­
легация искане за нова гранична поправка по западната българска гра­
ница. Посочва се, че претенциите на Белград към българските градове
Видин, Кула, Белоградчик, Арчар, Цариброд, Трън, Кюстендил, Струмица и
Петрич са прекалени и нереални. Това са селища, които заедно с прилежа­
щите им области са населени изключително с българско население - около
500 000 души. Възражението е подкрепено и от приложените в телеграмата
документи, съдържащи исторически и етнографски доказателства.152

Неколкократно българският министър-председател Т. Теодоров от­
правя молби до френския премиер Ж. Клемансо,153 в които настоява да
се предостави възможност на българската страна да изкаже пред евро­
пейските дипломати и общественост своето виждане за причините, до­
вели до нажежената атмосфера на Балканите. Целта е да се получи по-
добра защита на българските интереси. Даденият отказ от Париж се мо­
тивира с желанието на френското правителство да не се намесва в отно­
шенията между балканските страни. В същото време обаче до френския
комисар в Ню Йорк е изпратена инструкция, с която е наредено да се

150 Билярски, Ц. Дейността на Българския съюз в Швейцария през 1919 г. // ВИСб., кн. 3,
с. 76-89. 1981.
151 ЦДА, ф.1546 к, оп. 1, а.е. 816, л. 18.; а.е. 817, л. 1; а.е. 790, л. 26-28; фиезИопз
сГасШаНХез Ьа1кап!цие5, уо1. I, 5. 9-11. -Рапз, 1919.
152 ЦДА, ф.1546 к, оп. 1, а. е. 790, л. 34-37.
153 Клемансо, Жорж (1841-1929) - политик и общественик, лекар по образование. Минис­
тър-председател на Франция (1906, 1917-1920). Ръководител на Парижката мирна
конференция (1919).

54