Page 58 - zapadni_pokrainini

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)

окаже пълна подкрепа и съдействие на гръцкия емисар проф. М. Адоси-
дес.154 Българската позиция намира слаба подкрепа в Париж, тъй като
България не е сред страните, поканени за участие в заседанията на мир­
ната конференция. Въпреки това българското правителство пристъпва
към изработване на позиция по всички разглеждани от делегатите въп­
роси. В София се създава комисия, която се заема със събирането на не­
обходимите за целта материали и е натоварена със задачата да изработи
мемоар за българските национални права, който да бъде представен на
конференцията в Париж. За председател е определен видният български
политик М. Маджаров,155 подпомогнат от С. Радев и д-р Н. Милев. В ко­
мисията са привлечени да работят едни от най-добрите български поли­
тици, икономисти, юристи и пр. - К. Попов, Гр. Василев, Ат. Шопов, проф.
Д. Мишайков, Т. Теодоров, И. Бобчев, Ст. Чапрашиков, А. Николов и Т.
Павлов. Впоследствие в нея влизат проф. Ст. Баламезов, Г. Морфов, Ат.
Буров, проф. Ал. Цанков и М. Сарафов.156 Комисията е изградена от пет
подкомисии, създадени по модела на заседаващите в Париж:
1. Подкомисия, разглеждаща въпросите, свързани с новоучредено­
то в Париж Дружество на народите (Общество на народите-ОН). В нея се
включват С. Радев, Гр. Василев и С. Баламезов. Пред тях се поставя зада­
чата да изяснят мястото, в което България се озовава след войната, както
и произтичащите от това нейни интереси. Необходимо е да се даде отго­
вор към кой от трите славянски центъра тя трябва да гравитира - бъдеща
Русия, Чехо-Полша или Югославия;
2. Подкомисия, третираща проблема за необходимостта от поема­
не отговорност за участието на България във войната. Важността на този
въпрос изисква с неговото разглеждане да се заемат предимно диплома­
тите от МВнРИ;
3. Подкомисия, занимаваща се с изясняване на проблемите около
съобщенията - железници, пристанища, морски комуникации и водни
пътища, и пр. Тук българското становище се изработва от М. Маджаров,
К. Попов и Г. Морфов. Пред тях стои задачата да изкажат мнение по
международните съобщителни артерии и България; запазването на из­
годите от транзитните пътища през страната, водещи от източна и цент­

154 Проф. Адосидес е един от ръководителите на гръцката пропагандна мисия в САЩ.
155 Маджаров, Михаил (1854-1944) - публицист, политик и дипломат. Преди съединение­
то на Княжество България с Източна Румелия е депутат и директор (министър) на фи­
нансите в източнорумелийското правителство. Неколкократно е депутат в Народното
събрание. Министър на обществените сгради, пътищата и съобщенията (1896-1899)
правосъдието (1896), на войната (1919), на външните работи и изповеданията (1919-
1920). Изпращан е на дипломатически мисии в Петербург и Лондон.
156 ЦЦА, ф.121 к, оп. 1, а.е. 382, л. 2.; а.е. 6, л.1, оп.1, а.е. 382, с. 3.

55