Page 55 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

вижда главната същност на центъра в подготвянето и изпращането до
швейцарските ежедневници на подробна информация за събитията в
България. Неговото становище е подкрепено и доразработено от Й.
Хербст144, който предлага в Дирекцията по печата към МВнРИ (БТА) да се
създаде специална „полуофициална секция" със задача да разработва и
разпространява бюлетини, съдържащи данни за нерешения български
национален въпрос. Идеята се реализира година по-късно, когато на
мястото на подалия оставка С. Радев в Берн за пълномощен министър е
назначен Т. Недков. Около него се създава група, официално наречена
„културна мисия", в чийто състав влизат библиографът проф. Н. Михов,
икономистът Ат. Яранов и преводачът К. Стефанов. Въпреки първоначал­
ния хъс, с който тя започва да работи, скоро нейните прояви стават епи­
зодични и неефективни.145

Със сключването на Солунското споразумение - на 29 септември
1918 г., България приключва участието си в Първата световна война.
Пред страната се изправят множество въпроси - преодоляване на иконо­
мическата разруха и международната изолация, затвърждаване на вът­
решната стабилност и пр. Най-важен и неотложен се оказва въпросът,
свързан с предстоящите решения на свиканата в Париж международна
мирна конференция. Българската дипломация се озовава в изключител­
но сложна ситуация - отстояване на българските интереси пред светов­
ния ареопаг в момент, когато страната се намира в лагера на съдените и
победените във войната. Трудността произтича от факта, че там съдбата
й предстои да се определя от нейните довчерашни врагове, сред които
старите съпернички - съседите й на Балканите. Още в началото на 1918 г.,
когато става ясно, че везните на победата клонят към страните от Антан-
тата, българската дипломация предприема стъпки за облекчаване на по­
ложението, в което страната видимо изпада. Една от първите крачки
представлява опитът да се възстанови дейността на създадената в среда­
та на 1917 г. в Берн „културна мисия". Това се налага от факта, че пред
световната общественост България е представена като държава, носеща
„едва ли не по-голяма от Германия вина за световната война". Главна
заслуга за създаването на този имидж имат балканските й съседи, които
започват открито да манифестират претенции за ново прекрояване на
политическата карта на полуострова. Българската дипломация мобили­
зира всичките си сили за даване на отпор на отправените срещу България
нападки. Привличат се и такива ветерани на дипломатическото поприще

144 По това време Йосиф Хербст е ръководител на Дирекцията по печата към МВнРИ (БТА).
145 Илчев, Ив. Цит. съч., с. 166-167.

52