Page 56 - zapadni_pokrainini

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)

като Иван Евстр. Гешов.146 Макар и обвиняван в много прегрешения, ед­
но от които е съгласието за дележ на Македония147, бившият министър-
председател развива трескава дейност за опазване на българските инте­
реси пред международната общественост. Използвайки многобройните
си познанства и връзки сред чуждите дипломати, Гешов става инициатор
за провеждането на редица срещи, по време на които се излага стано­
вището на българската страна по различни въпроси, свързани с положе­
нието в следвоенна Европа.148 Междувременно българската пропаганда
успява да си осигури пълното сътрудничество на някои от излизащите в
Швейцария вестници и списания - „Итрагйа! Зшззе. Оепеуе"; „ЦиезИолз
сГасШа1Ие5 Ьа1кап!цие5" и др. С. Радев издава в Париж и Женева вестни­
ците „I/ ЕГГог!" и „1_е Моиуетеп! тасес1оп1еп". Свои издания имат и някои
български емигрантски организации. Непосредствено преди и по време
на Парижката мирна конференция българските студенти-емигранти от
Македония издават в Женева свой периодичен бюлетин.149 Активна дей­
ност развива и създаденият в Берн от Д. Мишев „Български съюз в
Швейцария". Неговите дейци се обявяват за извършване на плебисцит
във всички територии, за които евентуално може да възникне спор меж­
ду отделните балкански държави. Въпреки че тяхното предложение зася­

146 Гешов, Иван Евстратиев (1849-1924) - политик и дипломат. Завършва финанси и поли­
тически науки в Манчестър (Великобритания). Дейно се включва в политическия жи­
вот на Източна Румелия, а след съединението й с Княжество България и в политичес­
ките борби в младата българската държава. Пръв председател на Областното събра­
ние на Източна Румелия (1879-1882), а по-късно е и директор (министър) на финанси­
те на областта (1882-1883). От 1883 г. застава начело на Българската народна банка.
Министър на финансите (1886, 1894-1896), управляващ Министерството на търговията
и земеделието (1894-1897). Министър-председател на България (1922-1913). Депутат
и председател на Народното събрание (1901, 1913). Лидер на Народната партия, а
след сливането й с Прогресивната партия и на общата Обединена народнопрогресив-
на партия. Дългогодишен председател на Българското книжовно дружество - БАН
(1898-1924).
147 Това се съдържа в една от клаузите на подписания през 1912 г. българо-сръбски дого­
вор, поставил основите на Балканския съюз
148 Разигралите се в края на 1918 г. събития заварват Иван Евстр. Гешов в Берн. Той при­
ема присърце идеята, че съдбата на Балканите трябва да се разреши с помощта най-
вече на САЩ. Подтик за това дава прокламираната на 8 януари 1918 г. програма на
президента Уилсън, предлагаща мерки за следвоенното устройство на света в дух на
справедливост и зачитане на националните интереси. Ето защо на 25 ноември с.г. Ге­
шов изпраща до близкия на американския президент дипломат Е. Хауз специален
мемоар. В него се изразява надеждата, че най-после на Балканите ще настъпи мир и
справедливост. Мемоарът е връчен лично на Уилсън, който заинтригуван, пожелава
да му бъде представена справка за неговия автор. Стателова, Ел. Иван Евстратиев Ге­
шов. Или трънливият път на съзиданието, с. 249. -С., 1994.
149 Стателова, Ел. Цит. съч., с. 293-294.

53