Page 65 - zapadni_pokrainini

Западните понрайнини, България и Югославия (1919-1931)

II комисия - свързана с финансовите, икономическите и селско­

стопанските въпроси. Нейни ръководители са Ив. Евстр. Гешов и М. Са­
рафов, а членове Н. Сакаров, Д. Цоков, В. Морфов, Н. Стоянов, проф.
Мишайков, Я. Моллов и С. Пулиев.173

Още с пристигането си в Париж, българската делегация депозира в
Бюрото на конференцията 10 екземпляра от предварително изработения и
отпечатан в София мемоар „Българският въпрос и балканските държави"
(1_а ОиезНоп Ви1§аге е! 1ез ЕгаГз Ва1кап1цие5).174 На 1 август до Клемансо е
изпратен основният документ, третиращ българските национални искания -
изложението „Истината по обвиненията против България" („1_а уегке $иг 1ез
ассизабопз соп1те 1а Ви1§аг1е"). В него се разглеждат отправените към бъл­
гарската страна обвинения: за извършени насилия спрямо населението в
окупираните по време на войната от България земи.; за потушаването на т.
нар. Моравско въстание; за непосилните условия, при които българските
власти поставяли военнопленниците, и пр. Отхвърляйки тяхната несъстоя­
телност, българското правителство настоява да се сформира и произведе
международна анкета по въпроса, която да разгледа деянията на всички
воювали на Балканите страни в периода 1915-1918 г.175 В Париж България е
представена в изключително неблагоприятна светлина. Заобиколени от
недоверие и неприязън, българските представители стигат до извода, че
България се третира като едва ли не най-големият виновник за Първата
световна война. За това немалка роля изиграват и пропагандните трикове
използвани до този момент от останалите балкански страни. В разпростра­
нените сред делегатите материали югославската делегация умело експлоа­
тира в своя полза настроенията и чувствата в Париж спрямо Германия. На
много места българите се оприличават като „балканско издание на пруса­
ка". Общественото мнение, предварително подработено от югославската
пропаганда, се отличава с нееднозначност в оценката си за България. Тази
кампания е подета и от някои френски журналисти, които не спират да го­
ворят за „варварина, който не следва международни договори и потъпква с

173 ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 52, л. 13.; В своите спомени секретарят на Стамболийски К. Мура-
виев споменава, че първите действия на българските делегати били изпълнени с неувере­
ност и уплаха. В същото време надеждите се съсредоточавали в лицето на американската
и изненадващо на английската делегация, както и на общественото мнение в тези страни.
От своя страна Т. Теодоров често повтарял, че искрено вярва в помощта на английските
политици сър Е. Грей и X. Асквит. // Муравиев, К. Цит. съч, с. 70, 83-84.
174 ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 52, л. 36.
175 Христов, Хр. България..., с. 183-192.; ЦДА, ф. 173 к, оп. 3, а.е. 2070, л. 176-231.; Българ­
ската делегация за мира..., с. 70-84.

62