Page 66 - zapadni_pokrainini
P. 66
Двубоят на Порижката мирна конференция (1919 г.)
бруталното си държание военните конвенции".176 Водещите френски вест
ници „Фигаро", „Тан" и „Журнал де Деба" печатат статии, в които преобла
дава антибългарският дух. За основа на своите нападки срещу България те
използват един рапорт на Междусъюзническата комисия, относно „пред
полагаемите зверства на българските войски в Източна Македония". Този
документ, изработен още на 21 април 1919 г., до последно не е обнарод
ван. Това става, когато българската делегация пристига в Париж. В него се
говори, че българската страна и народ са виновни и затова трябва да изку
пят греховете си.177 Малко по-обективен в оценките си е английският ежед
невник „Таймс". Той се оказва единственият влиятелен европейски вест
ник, който отпечатва „Програма за преобразуването на Балканите". По от
ношение на събитията и настроенията сред народите там се отбелязва, че
„балканският въпрос е обезобразен от пропагандата, която се води там". От
своите страници „Таймс" защитава правото на България да запази сегашни
те си граници като минимум в исканията и трябва да бъде оставен терито
риалният й излаз на Бяло море. За това той е подкрепен и от други френски
вестници. „Голоа" недвусмислено заявява, че България е онзи нужен фак
тор за поддържане на балканското равновесие, поради което е необходи
мо да се зачете суверенитета й и териториалната й цялост. Допълва го в.
„Енформасион", който призовава заседаващите на конференцията да се
съгласят с провеждането на плебисцит в спорните на Балканите територии.
Такова е мнението и на парижкото издание на в. „Ню Йорк Хералд".178 От
читайки сложността на ситуацията, българската делегация се заема с опро
вергаването на лъжите по адрес на България. За публикуване в пресата се
дават множество материали, нагледно показващи несъстоятелността на
югославските претенции спрямо българските земи. На чуждите кореспон
денти отразяващи дейността на конференцията се предлага българското
обяснение на събитията, разиграли се на Балканите още от средата на ми
налия век до навечерието на Първата световна война. Като резултат от това
на страниците на лондонския в. „Таймс" се появяват материали в защита на
българската кауза, написани от Дж. Бюкенан (бивш английски посланик в
Петербург) и английския парламентарист и бивш посланик в София лорд
Кърнок. Продължават да се отпечатват и статиите на известния с привърза
176 Димитрова, Сн. Сърбия и..., с. 150-151.
177 БТА, Бюлетин № 298, 4.УШ.1919, л. 1.
178 Пак там.
63

