Page 70 - zapadni_pokrainini
P. 70

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)




                  Идвайки в Париж, българската делегация е с нагласата, че най-
           застрашен от откъсване е районът на Западна Тракия. Впоследствие, осо­
           бено след като в подробности стават известни югославските претенции, се
           вижда, че от същата участ са заплашени и западните български земи. Бел­
           град не скрива амбициите си да удовлетвори желанието си за ново тери­
           ториално разширение на изток. Ето защо на 23 август до председателя на
           мирната конференцията Клемансо е изпратено писмо, под № 144, в което
           наново е изложена българската позиция относно претенциите, предявени
           от страна на Белград.195 Те се определят за лишени от мотивация и здрав
           смисъл. Аргументите за предложената от югославската делегация „страте­
           гическа промяна на границата с България": че настоящата гранична бразда
           не гарантира сигурността на долините и съобщенията на регионите Мора­
           ва, Вардар и Тимок, които са разположени недалеч от българската терито­
           рия, и че тази сигурност би могла да бъде гарантирана само с премества­
           нето на границата по на изток, се отхвърлят като напълно неоснователни.
           Основният български довод, че съществуващата до този момент гранична
           линия между двете страни линия следва гребените на планините и висо­
           ките върхове, през които преминава. Това е в унисон с международно ус­
           тановената практика за прокарване на граница по естествени географски
           обекти. Заключението е, че нова граница между двете страни не е нало­
           жително да се прави.196 Съществуващата до момента българо-югославска
           граница е една естествена линия, която от само себе си притежава страте­
           гически характер - започвайки от вр. Връшка чука (740 м.) тя преминава по
           върховете Миджур (2188 м.), Три чуки (2032 м.), Мъчи баба (1730 м.),
           Стол (1357 м.), Черни връх (1495 м.), Бесна кобила(1926 м.), Патърица
           (1705 м.), Деве баир (1191 м.), Руен (2225 м.), Луков връх (1297 м.), Хасан
           паша (1425 м.), Занога (1415 м.), Каданица (1900 м.), Клепало (1500 м.),
           през планината Огражден до Беласица. Посочената надморска височина
           нагледно доказва това твърдение на българската страна. От всичко личи,
           че искането за нова граница, която да измести съществуващата такава
           между двете съседни държави по на изток, означава, че Белград се стреми

           да свали минаването й от върховете в низините. Ако това се извърши, то
           ще доведе до негативни последици за цялото население, обитаващо тези
           райони.197 Изброените съображения се излагат най-внимателно от българ­

           ската страна. В подкрепа се привеждат много примери от исторически, ет-




           195  ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е 10, л. 42-43. Част III на водения от Д. Станчов дневник.; НБКМ-
               БИА, ф. 273, оп. 3, а.е. 2754, л. 71-82.
           196  ЦДА, ф.173 к, оп. 3, а.е. 2070, л. 111-130.; а.е. 2071, л. 91-96.; Българската делегация за
              мира..., с. 42-51.
           197  рак там.
                                                                                                     67
   65   66   67   68   69   70   71   72   73   74   75