Page 68 - zapadni_pokrainini
P. 68

Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)




           се възприема позицията, че: за Добруджа трябва да се търси статуквото
           от 1912 г.; спрямо Турция да се възприеме Лондонският мирен договор
           от 1913 г., приет от всички заинтересовани държави; по въпроса за тери­
           ториалния спор с Югославия трябва да се подхожда изключително вни­
           мателно. Тук има два пътя - или да се искат права за българското населе­
            ние живеещо в тези територии, които да са равни с тези на сърбите и
            гърците, или да се извоюва пълна автономия за Македония, нещо което
           бе предвидено и в Берлинския договор от 1878 г.; внимателно трябва да
           се подхожда и по въпроса за Западна Тракия.184


                   Българската делегация предприема поредица от стъпки насочени
            към запознаване на световната общественост с позицията на България за
            причините довели до задълбочаващите се проблеми на Балканите. За
           Лондон заминава Иван Евстр. Гешов. Там, с посредничеството на своите
            приятели, членове и на „Балканския комитет"185- братята Чарлз и Ноел
            Бъкстон186, той успява да се срещне с редица видни британски парламен­
           таристи и дипломати. По време на разговорите Гешов настоява за подпо­
           магане на българската страна, в защита и срещу нападките от страна на съ­
           седните й балкански държави. На всички са връчени писмени бележки по
            въпроса, като към тях са добавени статистически данни за населението в
           териториите, към които се проявяват определени апетити. Отправя се бъл­
            гарската молба - да не се повторят грешките, допуснати на Берлинския
            конгрес от 1878 г.187 На депутата Адамсон Гешов връчва изложение с бъл­
            гарското гледище по всички актуални въпроси на международната поли­
           тика, придружено от данни, оборващи нападките, отправени към Бълга­
            рия. По-късно този документ е връчен от английския политик лично на
           Лойд Джордж.188 Българският пратеник прави няколко изявления за бри­




               НБКМ-БИА, ф.273, оп.1, а.е.715, л.1-9.
               Балкански комитет (ТЬе Ва1кап СотгтнПее) - създаден през април 1903 г. в Лондон.
               Представлява неправителствена организация поставила си за цел да оглави сформи­
               ращото се във Великобритания движение в защита на християнското население, жи­
               веещо в Османската империя.
               Бъкстон, Ноел (1868-1948) - английски публицист. Депутат от лейбъристката партия.
               Министър на земеделието 1924 г.; Бъкстон, Чарлс - публицист и общественик. Депутат
               от либералната партия (1910 г.), от лейбъристката партия (1922-1923 г.).
               Гешов, И. Евстр. Лична кореспондения. Съставители Р. Попов и В. Танкова, с. 283-284.
               -С.,1994.; Документ №123 - писмо от И. Евстр. Гешов до сина му Евстрати Гешов за
               срещи и разговори в Лондон е подкрепа на България на конференцията за мир в Па­
               риж, Лондон, 7.У1П.1919 г.
               Стателова, Ел. Цит. съч., с. 251.; Лойд Джордж, Дейвид (1863-1944) - британски поли­
               тик и общественик. Юрист. Министър-председател (1916-1914). Ръководител на анг­
               лийската делегация на Парижката мирна конференция (1919).

                                                                                                      65
   63   64   65   66   67   68   69   70   71   72   73