Page 67 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

ността си към България журналист Дж. Ваучер.179 Привърженици на българ­
ската кауза се откриват и в лицето на някои френски журналисти.180
Дейността на българските представители се затруднява от обстоя­
телството, че на тях е забранено да напускат пределите на „Шато дьо
Мадрид". Осъществяването на връзката с околния свят става само с пос­
редничеството на назначени към делегацията полк. Анри. Това съвсем не
пречи да се използва всяка възможност за популяризиране на български­
те виждания. По инициатива на полк. Анри и със съдействието на извест­
ния македонски деец П. Дорев, Теодоров осъществява по-близки контак­
ти с члена на италианската делегация полк. Кастолди, французинът полк.
Л. Ламуш и английския делегат Липелш. Тези лица неведнъж са заявява­
ли, че населението в териториите, към които Югославия проявява апети­
ти, в голямата си част е българско.181 Възползвайки се от техните изказ­
вания, българската делегация активизира дейността си. През август 1919
г., когато започва повторното разглеждане на македонския въпрос, Тео­
доров подкрепя българските претенции за ненарушение териториалната
цялост на България със заключението на полк. Ламуш, публикувано на 10
юни 1919 г. в сп. „Кеуие РоКйрие е! Раг1етепГа1ге".182 То е следното: Ма­
кедонският въпрос трябва да се разреши въз основа на принципите на
справедливостта, провъзгласени от президента Уилсън и приети от всич­
ки страни на Съглашението. Етническият облик на областта е изключи­
телно български. В нея няма гърци - те са само по крайбрежието, сърби
също няма. С големи усилия сръбската държава е успяла обаче да насади
тук сърбизма, но само в някои села. За това, че регионът е с подчертано
български облик говорят многобройните статистически изследвания.183
На базата на тези и други сведения в българската делегация все повече

179 В спомените си К. Муравиев споменава, че членовете на българската делегация били
много притеснени от неспиращите журналистически нападки срещу България. Екс­
пертът Д. Цоков дори предложил да се даде сумата от 600 000 франка на един от ре­
дакторите на в. Тан, за да спре отпечатването на антибългарски материали. Същото се
потвърждава и в дневника на М. Сарафов. // Муравиев, К. Цит. съч., с. 203.; Дневни­
кът на Михаил Сарафов за сключването на мирния договор в Ньой през 1919 г. // ИИИ,
кн. 3-4, с. 337. 1951.; Ваучер, Джеймс Давид (1850-1920) - дългогодишен балкански
кореспондент на влиятелния британски в. Таймс. Известен с откритата си подкрепа на
България. Умирайки, неговото последно желание било да бъде погребан на българс­
ка земя, което бива изпълнено - гробът му е до стените на Рилския манастир.
180 В поредица от статии френският журналист Шарл Риве обвинява Югославия, че пос­
редством своите амбиции ще предизвика нови сътресения на Балканите. Той нарича
това „проява на тимошка и шумадийска мегаломания" // Мир, 30.VII. 1919 г.
181 НБКМ-БИА, ф. 273, оп. 1, а.е. 715, л. 1-9.
182 ЬатоисЬе, Ь. 1_а чиезПоп Масесюп1еппе еГ 1а Рагх.
183 ЦДА, ф.176 к, оп.4, а.е. 8, л. 11-13. // Част II на водения от Д. Станчов дневник.

64