Page 69 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

танската преса, в които призовава пресата да даде публичност на справед­
ливите български искания по териториалния въпрос.189 Завръщайки се в
Париж, в съгласие с члена и началник на секретариата на българската де­
легация Д. Станчов, Гешов съставя няколко документа, адресирани до бю­
рото на конференцията. Първите два от тях са мемоари, изработени в сът­
рудничество с пълномощния министър Цоков, които са в отговор на отпра­
вените спрямо страната гръцки и югославски нападки. В тях се дават точни
данни за числеността и националната принадлежност на населението в
Македония и Тракия. Посочва се желанието на българския народ да живее
в мир и добросъседство с всичките си съседи. Целта на тези мемоари е да
се подкрепят усилията на българската делегация за запазване на довоен­
ните граници на страната.190 В същото време в Париж българските делега­

ти продължават борбата срещу опитите за териториално осакатяване на
страната. По време на разговорите си с американските представители
около уточняването на някои търговски работи между САЩ и България191,
Теодоров изпраща лично послание до президента Уилсън.192 Основната
мисъл е, че българската държава и народ възлагат всичките си надежди на
американския президент и неговия народ за едно справедливо разреше­
ние на българската национална кауза.193 Молбата е провокирана от настъ­
пилия стрес сред българските делегати при получаването на известието, че
главнокомандващият съюзническите сили на Балканите ген. Франше
Д'Епре е наредил българската армия да бъде напълно демобилизирана и
обезоръжена. Към това се прибавя и решението му в противоречие с клау­
зите на Солунското споразумение да постави стража по добруджанската
граница.194 Това още повече затвърждава убеждението, че решението за
прекрояване на българските граници вече е взето.

189 Куманов, М. Документи към историята на Парижката мирна конференция 1919 г. Ц
Международни отношения, кн. 2, с. 142 и сл. 1974.; В поредица от писма до сина си
Евстрати, писани по време на посещението му в Лондон, Гешов изказва съжаление,
че не може да направи нищо съществено за своята родина. След дългите митарства
из дебрите на английската дипломация той прави тъжната констатация, че български­
ят въпрос е предрешен. В последното писмо той споделя: "Виждаш, че моят песими­
зъм напълно се оправдава". // Стателова, Ел. Цит. съч., с. 252.
190 Метоие абгеззе а 1а Соп^егепсе йе 1а ра!х; 5есопс1 тето|ге аскеззе 1а Соп^егепсе с1е 1а
ра!х.
191 По същото време изтича срокът за откупуване на българското злато, депозирано в
американски банки като гаранция за закупуване на стоки от САЩ. Българската деле­
гация отправя молба до американското правителство срокът да се удължи.
192 уилсън се завръща в САЩ на 8.VII.1919 г. За ръководител на американската делегация
в Париж е оставен Ф. Полк.
193 ЦДА, ф. 176 к, оп. 4, а.е. 8, л. 10.
194 Христов, Хр. България..., с. 199.
66