Page 71 - zapadni_pokrainini

Западните покрайнини, България и Югославия (1919-1931)

нографски, икономически и църковен характер. Посочват се и вечните апе­
тити на сръбската държава към завоюване на нови български земи, които
по време на мирната конференция придобиват широк размер. Убежда­
вайки се, че опасността от загубване на исконни български земи става все
по-реална, още на 12 август до конференцията е изпратена българска нота,
в която се настоява в териториите, към които съседните балкански държа­
ви проявяват претенции, да се произведе плебисцит, резултатите от който
българската страна ще приеме безусловно. Нотата е допълнена от след­
ваща, изпратена на 29 август, в която се изясняват причините, тласнали
българската държава към участие в световния военен конфликт. Изказва
се уверение, че България няма да се наказва излишно тежко за сторената
от нея грешка. Отбелязва се, че българският народ повече отвсякога иска
да живее обединен и в мир. Тъй като тази, както и повечето български но­
ти остават без отговор, Теодоров изпраща на 1 септември 1919 г. лично
послание до Клемансо, в което настоява за справедливо отношение спря­
мо българската държава и народ. Отхвърляйки множеството нападки, се
посочва, че от страниците на пресата срещу България се води неоправдана
и несправедлива война. За основа на тази антибългарска кампания е из­
ползван представеният от югославската делегация мемоар „Документи,

отнасящи се до нарушенията на Хагските конвенции и въобще на между­
народното право, извършени от българите в окупирана Сърбия от 1915 до
1918 г.", в който сведенията са тенденциозно изопачени от страна на Белг­
рад и не винаги отговарят на истината. Отново се припомнят сведенията,
отразени в предоставения от българската делегация мемоар „Истината за
обвиненията срещу България", които се допълват от нови сведения за по­
ложението на българите в Македония.198 Пристигащите до българските
делегати слухове, относно проектираното откъсване на нови земи от Бъл­
гария, дава основание на Т. Теодоров да се обърне с лично послание и до
главния секретар на конференцията П. Дютаста. В него се настоява българ­
ската страна да бъде осветлявана за приетите вече решения, които жизне­
но я засягат. По отношение на исканията за прекрояване на българските
граници се отбелязва: „Мирът на Балканите няма да зависи от големината
на България... Малка или голяма България е решена да бъде елемент на
мир и ред у себе си, и на добро приятелство със съседите си, но отдаване­
то на чисто български населения на други държави, които в днешно време
биха ги управлявали с изключителни режими, както това направи Румъния
с Добруджа, или Сърбия с Македония, крие в себе си само условия за сму­
тове и опасности за бъдещия мир." Теодоров приема особено тежко ин­

198 ЦДА, ф.176 к, оп. 4, а.е. 10, л. 43.

68