Page 72 - zapadni_pokrainini
P. 72
Двубоят на Парижката мирна конференция (1919 г.)
формацията за предстояща поправка на западната българска граница. По
повод на изявените към тях от страна на Белград претенции, той изказва
твърдото си убеждение, че те могат да се обяснят единствено със стреме
жа на сръбските управляващи максимално да се приближат до българска
та столица. Но, както Теодоров уверява Дютаста, там няма нито един сър
бин или друг човек със сръбски симпатии. Така че на какво основание Бел
град претендира за тях?!
В първите дни на септември 1919 г. българската делегация депози
ра нова поредица от молби и прошения, целящи разкриване на обектив
ната истина за състоянието на българо-сръбския териториален спор, В
стремежа си да получат максимална подкрепа на своите справедливи
искания, българските делегати търсят помощ в средите на френската об
щественост. С тази цел са проведени немалко разговори с полк. Анри.199
По време на срещите си с него Стамболийски го информира за негатив
ната реакция на целия българския народ, научил за планираното отне
мане на нови земи от България. Анри е запознат с писмото на депутата в
българския парламент В. Костов, чийто избирателен район е Царибродс-
кият. В него е отразена тревогата на местното население от перспектива
та отново да бъде обречено на робство. Приемайки с мълчаливо съгла
сие тези новини, Анри заявява, че до няколко дни договорът ще бъде го
тов и своевременно връчен на българската делегация. Информация за
съдържанието на готовия вече проектодоговор, предвиждащ откъсване
то на западните български земи от територията на България получава и
В. Ганев. В разговор с него полк. Кастолди му съобщава за вече оконча
телно взетото решение по българския въпрос - от България се откъсват
Струмишко, Царибродско, Босилеградско, части от Видинско и Кулско.
Според М. Сарафов и К. Муравиев - свидетелите на тези събития, незави
симо от факта, че до българските делегати са достигнали слухове подк
репящи тази новина, съобщението се стоварва като нов удар върху всич-
ки, наи-вече върху Т. Теодоров.
Въпреки настъпилото униние, борбата за запазване териториална
та цялост на България продължава. До Бюрото на конференцията са
препратени множество адреси и декларации, получени от населението
на предвидените за предаване райони. С нота № 73 на Клемансо е връ
чена петиция с подписите на 31 176 глави на семейства, от името на 166
656 лица, жители на Източна Тракия. На 8 септември в Бюрото на конфе
Муравиев, К. Цит. съч., с. 173-177.
Българската делегация за мира..., с. 192.; Дневникът на М. Сарафов..., с. 343.
69

